След това загуби представа за времето. Стори му се, че се бе озовал в чувствен капан. Някъде дълбоко в себе си знаеше, че иска тази жена единствено за себе си, но едно тънко гласче го предупреди, че това е невъзможно.
В този момент разумът отстъпи пред желанието. Макар да знаеше, че бе невъзможно, щеше да се опита да я задържи до себе си, да остане само негова.
Ейми стенеше тихо, докато напрежението у нея нарастваше и заплашваше да избухне. Той усети ноктите й по гърба си и изръмжа. Навлизаше отново и отново, пъхнал едната си ръка под нея, за да усили силата на тласъците. Имаше чувството, че изгаря, докато страстта обхващаше всяка негова клетка. Скоро щеше да експлодира, точно както знаеше, че ще стане.
— Ейми, Ейми! — извика Джейс дрезгаво, когато усети как я разтърсват първите тръпки на удовлетворение. Усети бързото свиване в нея, тя извика името му и той бе обхванат от мъжко задоволство, силно както никога преди.
Навлезе в нея още веднъж и му се стори, че целият свят се разпада на малки блестящи късчета. Ейми се притисна към него и двамата се отпуснаха изтощени.
Мина много време, преди Джейс да надигне глава, а тогава забеляза, че тя лежи притихнала под него, очите й затворени, по лицето й изписано спокойствие. Усмихна й се нежно, обзет от доволство и с нежелание се отпусна на една, а след това я привлече до себе си.
Дали и Ейми бе толкова изтощена? Трябваше да е така, защото тя го бе изтощила напълно. Не се бе чувствал толкова добре от незнайно кога. На сутринта, обеща си той, докато се унасяше, щеше да я възбуди повече, преди да я люби. Само че този път щеше да бъде бавно и незабравимо, и щяха да се насладят на всеки миг.
Ейми се събуди първа. Беше спала дълбоко и, щом отвори очи, забеляза, че тропическата зора се опитва да се прокрадне през прозореца. Остана да лежи неподвижно, с ръката на Джейс прехвърлена върху гърдите й. Беше се сгушила до него, единият от глезените му бе прехвърлен върху нейния, сякаш се опитваше да я задържи и да не й позволи да избяга през нощта.
Нощта! Тя си пое дълбоко дъх, когато си спомни изпитаната страст. Истината я стресна.
— Господи! — Едва прошепна думата, ала й се стори, че някой я изкрещя. Какво бе направила? Сигурно се бе побъркала напълно.
Побъркана. Да, сигурно се бе побъркала от горещината на острова. Толкова се бе побъркала, че се бе отдала на мъж, когото почти не познаваше, на един непознат, с когото нямаше повече да се видят, след като си заминеше от Сейнт Клер.
На този мъж може и да му беше все едно за емоционалния риск, който бе поела — както и за физическия. Мъжете рядко се сещаха за рискове, когато се стигнеше до удоволствия. Жената бе тази, която трябваше да се пази.
А Ейми дори не се бе сетила. Господи, какво я бе прихванало? Винаги бе толкова предпазлива, толкова разумна и внимателна. Ограниченият й сексуален опит бе отпреди години, малко след като завърши колежа и дори когато бе обхваната от страст, бе проявявала достатъчно предвидливост, за да вземе предпазни мерки. От много време в живота й не се бе появявал мъж и не й се бе налагало да мисли как да се предпази от бременност.
След като бе внимавала цели двайсет и осем години, ето че изведнъж бе полудяла. Как можа да се случи с мъж, за когото не знаеше почти нищо, с мъж, който така я бе омагьосал, че дори не бе помислила какво може да се случи.
— Господи! — въздъхна потресена тя. Ръката й се плъзна към корема. Имаше вероятност да е забременяла. Какво да прави?
Предпазливо се измъкна от леглото. Седна и се огледа за нощницата.
— Отиваш ли някъде? — В ленивият глас на Джейс се бе събрало цялото задоволство на света. Ейми се изплаши и скочи. — Ейми! — Не можеше да го погледне, ала усети, че той я наблюдава, докато си търсеше нощницата. Почувства се смешна, докато се мяташе гола из стаята. — Ейми, какво, по дяволите, ти става? Върни се в леглото — нареди Джейс. — Има много неща, за които да си поговорим.
— После — отвърна рязко тя, грабна смачканата нощница и я облече. — Ще говорим, докато закусваме.
Завъртя се бързо и избяга навън през отворения прозорец към верандата в собствената си стая. Изглежда не можеше да мисли трезво. Бе завладяна от паника.
— Ейми, успокой се и ми каже какво не е наред.
Тя притисна към гърдите си току-що извадената от куфара блуза и се обърна рязко към Джейс, застанал гол на прозореца. Наблюдаваше я с някаква решителност, сякаш не разбираше какво я прихваща, но въпреки това трябваше да разбере какво има.
— Всичко е наред, Джейс — отвърна тя спокойно. — Аз… Ами просто искам да се облека. Ще се видим долу след малко.