— Мила — опита се да я успокои той и пристъпи напред. — Гледаш ме така, сякаш си заек, който се опитва да избяга от вълк. — Джейс спря, щом тя се отдръпна инстинктивно. — Сигурен съм, че след снощи си разбрала, че аз съм най-обикновен мъж — добави той все така тихо.
— Знам, че си мъж — повиши глас Ейми. — Точно това е проблемът.
— Би ли ми обяснила какво трябва да означава това? — попита сухо Джейс.
Тя си пое дълбоко дъх и си наложи да се успокои.
— Няма значение. Знам, че вината е моя. Винаги жената е виновна, нали? Единственото ми извинение е, че снощи не мислех. — Ейми го погледна и по очите й личеше, че не го разбира. — Наистина не знам какво ме прихвана. Никога… Никога преди не съм се чувствала така. — Тя стисна блузата по-силно. По дяволите, щеше да запази спокойствие дори това да я убиеше. — Ще се оправя — изрече накрая Ейми.
Той изви едната си вежда.
— Така ли?
— Разбира се, че ще се оправя.
— Защо ми се струва, че не си убедена?
— Ти няма за какво да се притесняваш — сопна се гневно тя.
Джейс остана загледан в нея, замислен, а накрая прокара пръсти през разрошената си коса.
— Ще получа ли обяснение, или се налага да си играем на въпроси и отговори цяла сутрин? Предупреждавам те, че така и не се научих да проявявам търпение към каквито и да било игри.
Ейми се напрегна.
— Вече ти казах, че проблемът не е твой.
— Говориш пълни глупости. Естествено, че проблемът е и мой! — Посегна към нея и я стисна за китката. — Добре поне, че наоколо няма чаши, пълни с вино или ром — отбеляза той и погледна изпуснатата й блуза, докато се настаняваше на леглото и я привличаше в скута си. — Кажи ми, Ейми Шанън, какво става тук? В момента има други неща, които предпочитам да върша, вместо да те преследвам из цялата къща и да настоявам да ми обясниш какво става!
Тя се отпусна с нежелание върху голите му бедра. Това беше невероятно, каза си изумена. Беше обзета от паника заради последствията от снощи, а Джейс трябваше само да я прегърне, за да я накара да забрави за рисковете!
— Моля те, Джейс, пусни ме — настоя Ейми.
— Не и преди да ми кажеш каква е причината за истерията ти тази сутрин. Да не би да съм те любил чак толкова зле? Страхуваш ли се да се оставиш в неумелите ми ръце? — Той я погали по бузата с палец, а тюркоазените му очи заблестяха закачливо.
— Знаеш много добре, че не си неумел… Говоря за леглото — отвърна троснато тя. — Аз съм единствената непохватна. А като знам каква съм, сигурно ще се окажа бременна, и то само след една нощ с теб.
Палецът му спря чувствените движения и Джейс я погледна.
— Значи затова била тази имитация на обезглавена кокошка… Страхуваш се, че може да си забременяла ли?
— Не ми допада особено описанието на поведението ми, ала да, затова съм притеснена — изсъска Ейми. — Вече ти казах, че това не е твой проблем. Не знам какво ми стана снощи. Винаги съм била безкрайно внимателна! А не съм спала с мъж от толкова отдавна, че…
— Ейми — заяви той, дълбокият му глас станал неестествено груб. — Не си бременна.
Тя се опита да се усмихне смело.
— Най-вероятно не съм. Сигурно се притеснявам за нищо. Няма да разбера цели три седмици, а ти нямаш представа колко ужасно е чакането! Освен това понякога съм наистина много непохватна — заяви нещастно Ейми.
— Повярвай ми — изръмжа Джейс. — Не си бременна.
— Хубаво е, когато човек мисли оптимистично — отвърна сухо тя, но така й не успя да скрие гнева си.
— По дяволите, жено, тук не става въпрос за оптимизъм! Ако трябва да сме честни, душата си бих продал, за да си бременна!
Ейми застина на място от изумление.
— Какво каза?
— Не бих могъл да се сетя за нищо по-хубаво от това, да носиш детето ми.
— От всички жестоки мъжкарски приказки, това е върхът! — избухна вбесена тя. — Как смееш дори да признаеш подобно нещо? Ще ме изпратиш в Сан Франциско да отгледам детето сама, нали? Знаеш, че двамата с теб никога повече няма да се видим. За Бога, Джейс… Колко туристки си изпратил да си ходят, след като си ги снабдил с един допълнителен сувенир от Сейнт Клер? Гордееш ли се с това? Да не би да правиш резки за всички копелета, на които си баща?
Тялото му се напрегна неочаквано и Ейми разбра, че бе прекалила. Вече бе твърде късно да бяга. Силните му пръсти се плъзнаха към гърлото й и тя застина на място.
— Наистина ли ме имаш за такъв? — попита грубо и рязко той.
Ейми затвори очи и се отпусна на гърдите му.
— Не, не, разбира се, че не те смятам за такъв. Извинявай, Джейс. Просто тази сутрин съм много напрегната. Сигурна съм, че в повечето случаи постъпваш като разумен възрастен човек. Просто и двамата се увлякохме снощи.