Выбрать главу

Той я разтърси.

— Ейми, млъкни и ме изслушай. Ще ти кажа нещо, което не съм споменавал пред друг човек от поне десет години. Сигурен съм, че не си бременна, защото не мога да имам деца.

— Моля? — Тя вдигна глава и се вгледа в мрачните му очи.

— Подробности ли искаш? — изръмжа Джейс. — Нарича се силно занижен брой на жизнеспособните сперматозоиди. Да ти кажа ли как разбрах? Когато с бившата ми съпруга се опитахме да си направим дете и не успяхме, отидохме на преглед. Оказа се, че вината е в мен. Затова съпругата ми ме напусна, Ейми. Тя искаше да има деца, а аз не можех да направя нищо по въпроса. Не искаше да осинови, искаше собствено дете. Затова се омъжи за друг.

— О, Джейс — извика приглушено Ейми и й се прииска да направи нещо, за да заличи мъката от лицето му. — Джейс, не предполагах…

— Естествено — отвърна грубо той. — Нямам навик да го разправям на целия свят. Мъжете не се гордеят с подобни неща!

Тя започна да се отпуска в ръцете му, а инстинктите й нашепваха да го успокои.

— Не ти се е налагало да успокояваш други истерични туристки.

— Просто въпросът не е бил повдиган. Вече ти казах веднъж, че те са различни от теб. Те идваха готови да се впуснат в приключения. Не беше нужно да им казвам, че предпазните им мерки са напълно безсмислени.

— Джейс — прошепна Ейми, — затова ли си дошъл тук, на Сейнт Клер? Когато съпругата ти те е напуснала, просто си заминал, така ли?

Той сви устни.

— Сама се сещаш, че не мога да предложа истинско семейство на която и да било жена. Бях на двайсет и пет, когато Сара ме напусна. Тогава реших, че е най-добре да се пусна по течението на живота, след като очевидно нямаше да имам семейство. Напуснах работа и реших да обиколя света. Накрая се озовах на Сейнт Клер и разбрах, че безцелните пътешествия не са за мен. Животът тече безкрайно бързо, поне на мен ми се струва така. Намерих си работа тук и нещата потръгнаха. Няма защо да се връщам в Щатите.

Тя облегна глава на рамото му.

— Няма да се преструвам, Джейс — призна тихо Ейми. — Последното, което ми трябва в момента, са деца. Виждала съм прекалено много жени, включително майка ми и сестра ми, на които се е налагало да се справят сами. Майка така и не се омъжи повторно, защото нито един мъж не искаше жена с две дъщери. Винаги съм се чувствала виновна заради това. Майка ми беше много интелигентна и много красива, докато беше на трийсет и се грижеше за пас. Ако нас със сестра ми ни нямаше, тя щеше да си намери друг, след като баща ми я изостави. Още от малка си казвах, че не мога да поема риска и да се озова в положението на мама — самотна, натоварена с отговорности. Забелязах, че мъжете не искат деца, ала самите деца са просто поредното доказателство за мъжествеността им. Когато децата се появят, те най-често подвиват опашка и се махат.

— Ейми, не е честно… — започна Джейс.

— Знам, знам. Има и изключения. Сигурна съм, че има чудесни бащи по света, но аз не съм виждала много. Погледни само какво причини Тай Мърдок на сестра ми. Половината жени, които работят в бутиците ми, са разведени и сами отглеждат децата си. Не ме разбирай погрешно. Възхищавам им се и на тях, и на майка ми, и на сестра ми. Те са смели жени. Само че аз не искам да стигам до тяхното положение, Джейс — заяви накрая тя.

— Значи до снощи никога не си рискувала, така ли? — попита той.

Ейми се разсмя неуверено, затвори очи и отпусна глава на рамото му.

— За непохватна жена като мен извадих невероятен късмет в единствения случай, когато забравих за предпазни мерки.

Ръцете му се стегнаха и тя се зачуди какво си мисли Джейс.

— Сигурно си права за себе си. Не очаквай да изпитам същото облекчение като теб, мила. Както вече ти казах, ако имаше дори най-малката възможност да си забременяла, щях да съм на седмото небе. За съжаление, това е невъзможно.

— Това променя нещата.

— Което означава, че сега вече ще останеш доброволно в леглото ми ли? — попита бавно той.

Ейми се изчерви.

— Джейс, трябва да поговорим за това — започна тя. — Това е съвсем… съвсем друг въпрос е. Снощи прибързахме, ти прибърза — поправи се Ейми. — Двамата с теб почти не се познаваме и не биваше да се увличаме по този начин. Все още не разбирам какво ме прихвана, ала определено не съм дошла на Сейнт Клер за един бърз флирт.

— Не пропускаш ли нещо, мила? — попита той, смъкна я от скута си и се изправи.

— Какво? — попита тя и се намръщи.

— На Сейнт Клер откри съвършения любовник, от който няма опасност да забременееш! Трябва да се възползваш от него, докато можеш.

Джейс се обърна към вратата и излезе от стаята с едри крачки, а Ейми остана да гледа след него с отворена от възмущение уста.