— Подобна творба не е в състояние да те грабне — отбеляза Джейс, докато гледаше внимателно маската.
— Не. Не мога да разбера защо Хейли толкова иска да се добере до нея. Обаче ще открия.
— Първата ни работа е да я скрием на сигурно място. — Джейс подхвърли маската във въздуха и я улови.
— Да я скрием ли?
— Няма да съм спокоен, ако я разнасяш в чантата си. Ако Хейли отново тръгне да я търси, предпочитам да не му доставя удоволствието да я намери.
Предложението бе разумно.
— Къде да я сложим? — попита любопитната Ейми.
Той се замисли за момент и пое към другия край на къщата.
— Май знам къде. Старият морски капитан, построил къщата, е имал библиотека с доста интересни приспособления.
— Какво например?
— Например рафт с фалшив гръб. Ще ти покажа. — Джейс влезе в просторната стая, в която бе подредена огромна библиотека, и подръпна една от полиците. Ейми наблюдаваше с нескрито задоволство как две от крилата се отделят на скритите си панти и разкриват шкаф в стената.
— Умен е бил капитанът! — възкликна тя. — Човек никога не би предположил, че тук има скривалище. Интересно, какво ли е прибирал там?
— Една от най-интересните сбирки на викториански еротични книги, които някога съм виждал — отвърна Джейс и постави маската на празния рафт, а след това затвори крилата на библиотеката.
— Мръснишки книжки! Джейс, шегуваш се, нали? — За пръв път тази сутрин очите й заблестяха.
— Този остров, Ейми, ако не си забелязала, е доста отдалечен — напомни й любезно той. — На мъжете понякога им се налага да използват въображението си. Попитай Сам.
Тя се сети за Сам и неговите списания, а след това се усмихна.
— Разбрах. Какво направи с книжките, Джейс?
— Прочетох ги, разбира се — отвърна небрежно той. — След това ги дадох на Рей, който направи доста интересни картини за продан на моряците.
— Мъжете с техните фантазии — изпъшка Ейми.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че жените не фантазират? — предизвика я Джейс.
Тя вирна брадичка и пристъпи към вратата.
— Няма да ти позволя да ме въвлечеш в подобен спор.
— Страхливка — подвикна след нея той.
Ейми не му обърна никакво внимание.
— Какво ще правиш днес? — попита тя в опит да смени темата, докато се връщаха в кухнята. Сети се, че не знае нищо за ежедневието му.
— След като закусим, ще отида до „Змията“, за да проверя дали при Рей всичко е наред. Имам да оправям и малко документация. Ако искаш, ела с мен.
— Не, благодаря — побърза да откаже Ейми. — И без това трябва да прекарам там цялата вечер в очакване Хейли да се появи. Предпочитам да съм някъде другаде следобеда.
— Ейми, ти май не разбираш. Аз не ти го предложих от любезност. Не искам да се мотаеш сама. Никой от нас не знае какво е намислил Хейли, затова нямам намерение да рискувам. Днес оставаш с мен. Ще се опитам да приключа в „Змията“ колкото е възможно по-скоро и ще отидем да плуваме… Ще измислим какво — добави миролюбиво Джейс, когато тя се обърна гневно към него.
Ейми едва успя да се овладее. Човек трябваше да притежава доста силен характер, за да се опълчи на този мъж, каза си тя.
— Не, Джейс, ти не разбираш — отвърна предпазливо Ейми. — Разбирам интереса, който проявяваш към проблема ми, ала това си е моя работа и аз ще се справя сама. Не искам да съм с вързани ръце. Сигурна съм, че няма опасност, но въпреки това ще внимавам. Мислех да отида да понапазарувам, докато ти си вършиш работата.
— На пазар! На остров Сейнт Клер! Очаква те голямо разочарование. Нито една голяма верига не е стъпвала тук. Не ставай смешна, Ейми. Освен сувенирите за туристи в магазина на Хари край кея, тук няма друг магазин.
— Не може да няма магазин за хранителни стоки — нападна го тя.
Той се учуди.
— Хранителни стоки ли? Да, има, по-скоро е бакалия. Какво ще търсиш в хранителните стоки? — Той я наблюдаваше напълно слисан.
— Ако искаш да знаеш, имах намерение да купя някои неща, за да сготвя нещо за вечеря.
— Вечеря? Ти ще приготвиш вечеря?
— Джейс, внимавай колко време стоиш под тропическото слънце, имам чувството, че мозъкът ти се е размекнал. Повтаряш почти всичко, което кажа — сряза го Ейми с леден глас.
— Ейми — обърна се към нея той. Личеше, че едва се сдържа. — Защо искаш да пазаруваш за вечеря? Можем да похапнем в кафенето. Казах ти, че през повечето време се храня там.
— Това е повече от очевидно, като гледам какво има в шкафовете в кухнята — разфуча се тя, напълно изгубила търпение. — Кога за последен път си ял нормална храна, Джейс Ласитър? Внимателно приготвена, домашна храна?