Той я зяпна.
— Домашна ли?
— Да, по дяволите! Сготвена у дома. Направена с всички зеленчуци и каквото там трябва. С други думи, която не е била натикана в многократно използваната мазнина на фритюрник?
— Откъде да знам кога… — Погледът му бе неразгадаем. — Може би преди десет или петнайсет години.
— Това е ужасно, Джейс! — Ейми бе искрено ужасена и дори не скри изражението си.
Той сви рамене.
— Мразя да готвя.
— А пък аз не мразя — заяви троснато тя. — Освен това храната в това кафене ми омръзна. Излизам да напазарувам за довечера и точка по въпроса.
Джейс неочаквано се ухили.
— Приличаш на разбесняла се домакиня.
— По-скоро на разбесняла се туристка — отвърна Ейми.
— Нямам намерение да се изпречвам на пътя на малкото туристки, които идват на Сейнт Клер — реши той. — След като толкова ти се иска, върви да пазаруваш. Няма да имаш проблем, ако останеш на главната улица до пристанището и не се мотаеш в другите части на града. Магазинът е една пресечка по-надолу, на средата на пътя към бара. Можеш да напазаруваш, докато аз говоря с Рей. Няма да се отдалечаваш!
— Джейс, нямаш право да ми нареждаш!
Веселите искри в погледа му се стопиха на мига.
— Слушай, госпожице, намираш се на моя остров, отседнала си в дома ми и прекара нощта в леглото ми. Всички тези неща, взети заедно, ми дават право. Още една дума и ще ме принудиш да нашаря задните ти части така, че няма да можеш да седнеш. — Пристъпи към нея, подпрял ръце на ханша си, смръщен застрашително. — Разбра ли ме?
— Напълно! — заяви високомерно тя и си каза, че няма да му позволи да я заплашва. Нямаше намерение да се остави да й нарежда какво да прави. — Очевидно доброто ти възпитание, ако някога си имал такова, съвсем е изчезнало, докато си бил на този остров! — Ейми се завъртя на пети и изфуча от стаята.
— Не е нужно да ми напомняш, че съм далече от цивилизацията — изръмжа той, когато тя закрачи през коридора. Така и не бе сигурен дали го бе чула, или не.
Два часа по-късно Джейс я видя пред вратата на малкия магазин за хранителни стоки в края на кея, докато оглеждаше замислена консервите. Чак тогава тръгна към „Змията“.
— Нямал съм право — изръмжа той на себе си и продължи с бърза крачка. Не разбираше ли, че предишната нощ му даваше много права?
Спря пред офиса на Фред Каупър. Независимо дали на Ейми й беше приятно, или не, трябваше да съобщи на Каупър какво се бе случило, реши мрачно Джейс. За съжаление на врата бе поставен познатия надпис: „За риба съм“. Както обикновено. Той въздъхна и се замисли дали представителят на властта ще се върне до утре. Щеше да се отбие отново на сутринта. Може пък Каупър да беше чувал за Дърк Хейли.
Закрачи напред отново и огледа хоризонта над морето, замислен за Ейми. Нито една жена досега не му се бе отдавала така изцяло, като тя снощи. Господи! Какво невероятно изживяване! Още от самото начало всичко в нея събуждаше физически глад, ала също така и отдавна задрямали инстинкти. След като я бе направил своя, вече имаше някакви права, дяволите да я вземат!
Само ако можеше да я накара да го обикне, да я дари с дете. Само така щеше да укроти жена като Ейми. Той влезе в сенчестия бар. Бе невъзможно тя да забременее от него. Това си бе чиста фантазия, да не говорим, че щеше да побеснее, ако й разкажеше колко силно го желае. И без това нямаше кой знае колко високо мнение за мъжките фантазии.
Поне сега беше в безопасност, помисли си Джейс. След две години напразни опити така и не направи дете на Сара, а и двамата го искаха отчаяно. Накрая бившата му съпруга го бе намразила, а той не понасяше физическата близост с нея, защото знаеха, че бе напълно безсмислено да опитват. Разводът дойде като облекчение и за двамата. Джейс стисна устни.
— Защо си мислех, че днес ще бъдеш в по-добро настроение — обади се Рей.
— Така ли? — отвърна потиснат Джейс. — Това означава, че служителите не бива да се опитват да разберат какво е настроението на шефа. Дай да видя снощните приходи.
— Опа! Това означава ли, че няма да изтърпиш никакви подмятания за туристката?
Джейс погледна злобно младия мъж.
— Приключихме с този въпрос. Той влиза в графата лични.
Рей се ухили.
— Наречи го както пожелаеш. Всички на острова вече знаят къде е прекарала нощта снощи. — Джейс изруга тихо, но много цветисто. Сейнт Клер бе малък остров и всичко, което ставаше, се разбираше за нула време. Него това не го притесняваше. Пет пари не даваше кой знае, че Ейми бе негова. Въпреки че се дразнеше от клюките, остана доволен, че никой друг нямаше да посмее да я закача. Само че Ейми едва ли щеше да остане доволна, когато разбереше, че връзката им се обсъждаше от всички. — Къде остави госпожица Шанън тази сутрин? Да не би да си я вързал за леглото? — попита шеговито Рей, докато бършеше чашите. По това време барът бе почти винаги празен и само някой заблуден почитател на бирата висеше над халбата си в далечния край на заведението.