— Още една такава забележка и ще ти изсипя каналина в гърлото — изръмжа Джейс, а след това се замисли дали има начин да завърже Ейми за леглото си. — Отиде в магазина на Маги.
— В магазина ли? Какво ще прави там?
— Ще пазарува — отвърна доволно Джейс.
— Защо й е да пазарува? — попита стреснат Рей.
— Ще приготвя вечеря. Какво друго? — Задоволството му пролича още повече, когато Джейс усети, че се наслаждава на мисълта.
Рей подсвирна изумен.
— Късметлия си ти. Какво толкова направи, че да заслужиш подобна глезотия? — Наведе се напред, подпря се с лакти на бара. — Слушай, шефе, ако върна петарката, която взех назаем от теб миналата седмица, ще ми уредиш ли покана за довечера? Не помня откога не съм хапвал нищо друго, освен мазните пържени картофи и хамбургери на Ханк. Вече съм забравил вкуса на домашната храна.
— Ако ти беше на мое място, Рей, щеше ли да ме поканиш?
— Не — отвърна, без да се замисля Рей. — Щях да пазя и Ейми, и домашната храна за себе си.
— Радвам се, че ме разбираш — отвърна Джейс. — Гледай сега. Ще ти посоча следващата обещаваща туристка, която влезе.
— Ха. Какво ме грее. Много добре знаеш, че в „Змията“ не идват домакини. Тук се мъкнат само от онези, които си търсят някой като Хъмфри Богарт в „Казабланка“. Искат вълнение и приключения. Нямат намерение да се прибират вкъщи при мъжа си и да се захващат с вечерята — оплака се Рей.
Джейс се изправи и взе касовите бележки от предишната вечер.
— Ако си търсиш домакиня, Рей, да знаеш, че не си на подходящото място. Трябва да се върнеш в Канзас Сити.
— Може и да съм отчаян, ала не чак толкова. Тук светлината е по-добра и мога да рисувам.
Джейс се усмихна на една страна и понечи да се обърне. След това се поколеба.
— Някой непознат да се е мяркал снощи?
— Имаш предвид онзи, когото чака Ейми ли? Не. Обичайните моряци и докери. Всички се напиха, похарчиха куп пари и се върнаха на корабите си.
— Добре, ще съм в офиса, ако някой ме търси. — Джейс се настани на голяма маса в едно от сепаретата, което се използваше за офис на „Змията“. От това място виждаше почти целия кей. Когато Ейми се отправеше към къщи с покупките, щеше да я забележи. Щом си го помисли, по устните му се разля усмивка. Зае се с касовите бележки и фактурите с повече желание от обикновено.
Докато Джейс смяташе, Ейми се чудеше над странните зеленчуци, които откри в хладилната камера в самото дъно на подобието на супермаркет. Изглеждаха пресни, но повечето не й бяха познати. Смръщи вежди, докато ги оглеждаше, и дори не чу, когато собственичката се бе приближила. Тя бе едра жена с широка рокля на цветя.
— Да ти помогна ли, миличка? — попита весело възрастната жена. Говореше с типичния тексаски акцент, смесен с бавния изговор, характерен за островите.
Ейми се усмихна доволно.
— Търся нещо, което да направя на салата. Повечето зеленчуци тук не са ми познати.
Ейми реши, че жената е Маги, за която Джейс бе споменал, когато я остави тук. Беше прехвърлила шейсетте, с лъскава черна коса, на места силно прошарена, прибрана на стегнат кок. Имаше златиста кожа и големи интелигентни очи, по които личеше, че обожава шегите. Ейми веднага забеляза, че някога Маги е била красавица. Все още бе хубава жена.
— Салата казваш. Вземи от това. — Наведе се и измъкна нещо, което приличаше на къдрава маруля. — А това са местните репички. Най-добрите репички в целия свят, както казваше съпругът ми.
— Това репички ли са? — попита с искрено съмнение Ейми.
— Да. Я да видим. А от чушките искаш ли? — Тя остави няколко подобия на зелени чушки в кошницата на младата жена. — Не се притеснявай, всички тези неща ги отглеждат мои приятели на острова. Имат си градини и когато се роди повече, отколкото могат да изядат, ми ги продават. Хубави са — увери тя Ейми. — Какво друго ти трябва?
— Може би прясна риба — обади се колебливо Ейми, доволна, че има кой да й помогне с избора.
— Прясна риба има винаги. Ела да си избереш. Един приятел ми докара страшна стока тази сутрин.
— Ама те са още с глави! — възкликна отвратена Ейми, когато погледна рибите, положени върху лед.
— Естествено, как иначе ще разбереш, че са пресни. Виж как им блестят очите. На това му казвам аз хубава прясна риба. Избери си. Колко ще искаш.