— Само двама сме — отвърна предпазливо Ейми.
— Знаех си! — възкликна доволно Маги. — Ти си жената на Джейс, нали? Тебе те е завел снощи у тях. Наистина ли ще му сготвиш вечеря?
Ейми я зяпна.
— Определено не съм неговата жена. Нямам представа защо сте решили така. А вече се съмнявам, че ще му сготвя вечеря.
— Не се сърди, Ейми — успокои я Маги. — Нали така се казваш? Ейми. Знаех си аз. Казаха ми сутринта. Защо не оставиш зеленчуците в камерата и не изпиеш една бира с мен? Аз имам нужда малко да си почина, а ти ми се струваш напрегната. — Жената грабна кошницата и я постави в охладителната камера. След това отвори един от хладилниците и извади стек бира.
— Защо не — съгласи се Ейми, когато видя шестте бири. — Добра идея. И без това стана много топло.
— На Сейнт Клер винаги е топло — довери Маги, отвори две кутийки и подаде едната на гостенката си. Отпи дълга глътка и млясна доволно. — Да знаеш само колко риба дадох на готвача на военния кораб за тази хубава бира. Искаше нещо специално за офицерите.
— Готвача на военния кораб в пристанището ли? — попита Ейми и отпи предпазливо.
— Доста от готвачите се отбиват на Сейнт Клер. Съпругът ми ме научи как да се разправям с тях.
— Невероятно. И той ли е бил военен?
— Аха. Беше тук за малко по време на Втората световна война, а след това се върна и отвори магазина. Почина преди две години и още ми липсва. — Маги тъжно поклати глава.
— Запознали сте се, докато е бил тук ли? — Ейми отпи нова глътка бира. Наистина имаше чудесен вкус в горещината.
— Любов от пръв поглед. Родителите ми казваха, че никога няма да се върне. Казваха, че щял да си свие гнездо в Тексас, да се ожени за местно момиче. Ала пък рискът си струваше. Обичах го.
— Разбирам защо родителите ти са били притеснени — отбеляза замислена Ейми. — Винаги съществува рискът да се влюбиш в човек, когото няма да видиш никога повече.
— Жените по ги бива по тая част — отвърна простичко Маги.
— За рисковете ли говориш?
— Ми да. Понякога вадим късмет, понякога не се получава. Само че цялата човешка раса има полза, когато се рискува.
— Така ли?
— За мен дом с много смях и обич е най-цивилизованото нещо на света. Ако разчиташ на мъжете, нямаше да съществува понятието дом. Те не знаят как се прави дом. Трябва им жена, за да ги научи.
— И какво ще направиш, когато попаднеш на непредсказуем мъж? — попита сухо Ейми.
— Понякога жената губи, но понякога печели. — Маги довърши бирата и посегна за нова. Погледна Ейми.
— Ами ако жената рискува и сбърка? Ако се окаже вързана с две деца и с безотговорен мъж?
— Повечето жени се справят. Както вече ти казах, това е въпрос на риск. Да не би да си мислиш, че на този свят съществува мъж, който би рискувал да забременее, ако Господ бе предвидил подобна възможност? Няма начин!
Ейми се замисли.
— Може и да имаш право. Никога не съм се замисляла. — Тя отпи от бирата.
— Когато моят Стив се върна след войната, тук го чакаше двегодишният му син — изкиска се Маги.
— Ами!
— През тези две години имах съмнения, ала не съм съжалявала нито за миг. За мен рискът си струваше. Бях влюбена, а това е единственото, в което една жена трябва да бъде сигурна.
— Че е влюбена ли?
— Именно. Кажи ми как ще сготвиш рибата?
— Както и да е, стига да не е пържена. — Ейми се намръщи, когато се сети, че всичко в местното кафене бе пържено. — Може да я задуша, обикновено така правя рибата. Ти какво ще кажеш?
— Както и да я сготвиш, Джейс ще бъде доволен. Това момче има нужда от домашно приготвена храна и обич още откакто дойде на Сейнт Клер. А според мен ти си жената, която ще му даде и двете.
Ейми усети как бузите й пламват.
— Не залагай толкова много на връзката ми с Джейс — заяви тя.
Маги се изправи на крака, в очите й бе стаен смях.
— Миличка, познавам сродните души, когато ги видя. Ела сега да ти дам от местните подправки, за да придадеш невероятен вкус на рибата.
— Не изглежда много приятно — оплака се Ейми, щом видя отново лъскавите очи.
Двайсет минути по-късно излезе от магазина на Маги, рибата опакована в амбалажна хартия, пликът й пълен със зеленчуци и подправки. Трябваше да го прегърне с две ръце, за да е сигурна, че няма да го изпусне. Странната маруля, репите и рибите с глави стърчаха точно пред лицето й. Едва виждаше накъде върви.
Тъкмо затова не успя да огледа високия неугледен рус мъж, който крачеше към нея по оживения кей. Непознатият не се поколеба дори за миг, когато се изравни с нея и подхвърли използвана салфетка в натъпкания плик.
— Ей, аз да не съм ходещо кошче за боклук — сопна му се сърдито Ейми. Мъжът дори не се обърна, за да се извини. — Надут пуяк — измърмори вбесена тя и продължи към „Змията“. Поведението на някои от жителите по тези отдалечени острови беше направо отвратително. След това се сети какво ставаше, ако пресечеше улицата пред някое такси в Сан Франциско, и реши, че грубостта я има навсякъде по света.