— Какво излиза, че мъжът предпочита храната пред секса! Май трябва да се обидя.
— Изборът беше труден — ухили се Джейс.
— Благодаря!
Поне настроението стана по-ведро. Въпреки кашата, в която се бе озовала, тя бе доволна, че разправията бе предотвратена. Наистина искаше Джейс да хареса ястието. Усети необичайно задоволство, докато го наблюдаваше как опитва домашно приготвената храна. Когато се навечеряха, той й благодари, сякаш току-що му бе поднесла безценно съкровище.
— Това ще ти бъде за спомен от Щатите — заяви сухо тя, докато миеха чиниите и се приготвяха да отидат в „Змията“.
Джейс изви недоволно устни.
— Точно така.
Ейми се намръщи, докато плакнеше последната чиния.
— Не е нужно това да се превръща в събитие, което се случва веднъж на десет години — обясни тя. — Ако се преместиш да живееш в Щатите, сигурна съм, че ще се храниш така редовно.
Той се поколеба, след това отвърна тихо.
— Отдавна реших, че в Щатите не ме задържа нищо. Хайде, мила, да вървим. Рей има да се чуди какво ни се е случило.
— Ще му занеса парче кокосов пай.
— Ще ти бъде вечен роб — обясни Джейс.
— Може и да ми бъде от полза — отвърна весело Ейми и се опита да не мисли, че той бе категоричен по въпроса за връщането в Щатите. Този въпрос не трябваше да има значение за нея.
— Не ти трябва още един роб — намекна Джейс и притисна лицето й между дланите си. — Имаш мен.
— В теб има нещо, което никога няма да ти позволи да се превърнеш в роб — прошепна тя. Физическото привличане помежду им я тласкаше към него, ала Ейми знаеше, че не бива да се оставя.
— Поне се старая — прошепна на свой ред той и докосна устните й със своите.
— Нали каза, че няма да ми се нахвърляш тази вечер. — Клепките й трепнаха, докато го наблюдаваше. Какво точно искаше от него тази вечер?
— Когато един мъж е гладен, дава какви ли не прибързани обещания. — Джейс я целуна по върха на носа. — Ейми!
— Трябва да вървим, Джейс — настоя тя. Не можеше да му каже, че няма смисъл да ходи в „Змията“ тази вечер, че връзката вече бе осъществена. Но пък в момента „Змията“ й се струваше истински рай, място, където щеше да вземе решение как да прекара нощта.
Той потисна стона си и я пусна.
— Добре, мила. Да вървим. Рей ще се зарадва на това парче пай много повече, отколкото на викторианските еротични книжки.
Вечерта премина без впечатляващи събития, ала Ейми знаеше, че ще бъде така. Непрекъснато се оглеждаше с надеждата да забележи високия неугледен рус мъж, но никой, който дори бегло да отговаря на описанието, не се появи в „Змията“ Защо бе нужна тази тайнственост, чудеше се тя. Какво толкова имаше на тази маска? И какво щеше да прави утре сутринта?
Само че преди да настъпи утрото, трябваше да вземе решение по друг въпрос.
— Да се прибираме, мила — подкани я Джейс малко след полунощ и й протегна ръка със самоувереността на мъж, който има намерение да се прибере у дома и да си легне с жена си. — Стана късно и е очевидно, че Хейли няма да се появи.
Той побутна недопитата чаша ром и Ейми забеляза, че почти не бе пил тази вечер. Веднага одобри, защото не й се искаше Джейс Ласитър да стане жертва на горещината и рома, докато бе на Сейнт Клер. От друга страна беше малко вероятно Джейс да стане жертва на някой или нещо, каза си тя, докато се изправяше. Той нямаше нужда от нейната загриженост!
— Джейс — започна решително Ейми. — Мислех си, че тази вечер мога да се върна в „Марина“. Който е претършувал стаята ми, едва ли ще се върне. Може да е бил някой пиян моряк, който е искал да пипне малко пари.
— Стига, Ейми. — Джейс я притисна до себе си, прегърнал я през раменете.
— По дяволите, Джейс, не ми казвай да мълча! Опитвам се да обясня, че няма причина да се прибирам у вас! — Тя се почувства в капан и всичките й страхове и притеснения се събудиха отново.
— Ейми, желая те — каза й той, спря и я стисна за раменете. Грубото му лице бе много сериозно, докато я наблюдаваше. На приглушената светлина в бара тя забеляза блясъка в тюркоазените му очи. — Имам нужда от теб — прошепна Джейс. — Моля те, не ме отблъсквай тази вечер.
— Джейс, не е достатъчно да желаеш някого — опита се да обясни тя, ала се почувства безпомощна, когато усети силата на собственото си желание. — Всичко снощи се случи прекалено бързо. Така и не помислих.
— Днес имаше достатъчно време да мислиш, нали? Мила, аз говорех сериозно одеве. Няма да те насилвам да дойдеш в леглото ми. Желанието ми е огромно, но въпреки това няма да те насилвам.
— О, Джейс — изпъшка Ейми, защото нейното желание бе не по-малко. — Една връзка не се гради само на желание.