— Ако в нашата имаше нещо повече, значи и двамата щяхме да загазим — отвърна мрачно той. — Ние сме от два различни свята. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е връзка, в която основното е взаимното желание.
Тези груби думи я отрезвиха. Тя се отдръпна разтреперана и ужасена от истината. Отчаяно й се искаше да измисли нещо разумно.
— Да, да, май си прав. Мога само да ти кажа, че единствената връзка, която е възможно да съществува между нас, просто не е за мен. — Обърна се и тръгна по улицата към дома му. — Ще си приготвя куфара и ще се върна в „Марина“.
— Недей, Ейми! — Думите прозвучаха зад нея, а след миг Джейс я настигна и стисна за китката. Тя усети, че той полага огромни усилия, за да се овладее, преди за заговори отново. — Добре, Ейми. Печелиш. Готов съм да ти дам всичко, което притежавам, стига да дойдеш в леглото ми, ала няма да настоявам. Обаче настоявам да останеш в дома ми. Моля те, разбери, че ще бъда безкрайно нервен, ако те изпратя отново в хотела. Ако не приемаш, че имам нужда от теб и че те желая тази вечер, поне приеми факта, че ще полудея от тревога по теб, ако се върнеш там.
Тя разбра, че не може да си тръгне. Нямаше сили да му откаже.
— Добре, Джейс, ще остана.
Час по-късно, докато лежеше сама в леглото си и слушаше шума на палмовите листа пред прозореца, Ейми усети, че бе попаднала в подвижни пясъци и нямаше да е никак лесно да се измъкне.
Какво, по дяволите, я накара да сготви вечеря на Джейс? Можеше спокойно да издържи още някой и друг ден на мазна храна. Желанието да нахрани този мъж сега й се струваше точно толкова необичайно, колкото и желанието, с което се озова в леглото му предишната вечер. Имаше нещо примитивно и същевременно чисто женско в постъпките й.
Истината бе, че първичните й постъпки бяха само част от дългия списък необясними чувства, които я бяха завладели, а те бяха много опасни. Тя се размърда неспокойно на леглото и отметна завивките. Стана и приближи до прозореца. Тази вечер нямаше да излиза на верандата. Джейс може и да не бе заспал и ако усетеше, че е навън, щеше веднага да отиде при нея. А Ейми отлично знаеше какво ще последва.
Полъхът на вятъра откъм океана имаше приятен вкус и мирис, каза си тя, докато развяваше винената й нощница. Някои страни от рая бяха прекрасни, но под тях се криеха опасности. Бяха толкова прекрасни, че лесно разбуждаха мъжките амбиции и желания. Дори мъж като Джейс не можеше да устои.
Замисли се над философията на Маги за мъжете и жените. Какво ли щеше да се случи с Джейс, ако преди десет години някоя жена бе успяла да го приласкае и да създаде дом с него? Ако бившата му съпруга бе разбрала, че дом без деца също можеше да бъде прекрасен с мъж като Джейс?
Ейми знаеше, че бе пълна глупачка, след като се измъчваше с подобни мисли. Джейс вече не се интересуваше от бъдещето си. Живееше за момента и се възползваше от това, което се предлагаше на Сейнт Клер, без да иска нищо повече. Ако поискаше нещо повече, щеше да е истински ад.
Нима той не разбираше, че с молбата си да сподели леглото му я поставяше в сходно положение? Ако отидеше в стаята му сега, рискуваше да се влюби в мъж, който сам й бе казал, че връзката им е невъзможна.
Бе попаднала на неподходящо място в неподходящ момент. Да не говорим, че са бяха намесили и неподходящи хора.
Само че желанието да даде на този мъж онова, което той искаше от нея, ставаше неустоимо. Знаеше какво прави, когато излезе на верандата. Утре сутринта нямаше да може да каже, че не знае какво я бе прихванало.
Тя спря край отворения прозорец на стаята му и се опита да различи очертанията вътре. Джейс се бе покрил с чаршаф до кръста и голотата му сякаш я прикани да се приближи. Загорелите му мускули се виждаха ясно, докато Ейми пристъпваше напред. Дали беше буден? Не помръдна, когато тя приближи.
— Джейс? — Прошепна името му и направи още една крачка до леглото. Той не помръдна. Беше се отпуснал напълно спокоен, разрошената му коса изпъкваше на бялата възглавница. Лежеше по корем, извърнал лице на другата страна. На Ейми й се прииска да посегне и да прокара пръсти през гъстата му махагонова коса.
Тя предпазливо седна на края на леглото, без да знае как да издаде присъствието си. Постави ръка на широкото му рамо.
— Крайно време беше — измърмори с надебелял глас Джейс. — Вече започвах да се притеснявам. — Обърна се към нея подозрително бързо и Ейми разбра, че изобщо не е бил заспал. Плъзна ръка около кръста й и я привлече до себе си, притискайки краката й със своите, докато се навеждаше да я целуне.
— Джейс, ти си един ненаситен арогантен мъжкар, а аз не трябваше да идвам — въздъхна тя, докато го прегръщаше, а той лакомо откри твърдото й зърно.