— Знам, знам. Не искай от мен да те пусна. Ти сама дойде. Не мога да те пусна! — Прекъсна следващите й думи, като притисна устните й така настойчиво, сякаш бе зажаднял за тях.
Ейми усети как тежкото му тяло я притиска и сатенената нощница сякаш сама се повдигна.
Стегнатото му тяло я притискаше, а думите, които шепнеше до устните и до ухото й, бяха заредени с желание и жажда, каквито не бе усещала досега.
Знаеше, че тази вечер Джейс се опитваше да се владее. Опитваше се да я люби бавно и ненаситно. Напрягаше се, за да я дари с удоволствие и тя остана очарована. Ейми усети, че и тя се чувства ненаситна също като него. Искаше той да бъде омагьосан от нея, да копнее за нея, да мисли само за нея. Изпитваше някакво примитивно удоволствие, когато усещаше, че му въздейства по този начин. Едно от най-важните неща, с които я дари Джейс, бе усещането, че може да му въздейства по този начин.
Силни, невероятно чувствителни ръце пълзяха по тялото й и смъкваха красивата дреха с много внимание. Когато Ейми се освободи от нея, той се надигна на лакът, за да я погледне. Тя бе притисната в него, косата й се бе разстлала по ръката му, присвила в коляното единия си крак. Ейми прокара пръсти по гърдите му и с наслада усети тялото му.
След това Джейс се размърда, а очите му проблеснаха в тъмнината и той коленичи между краката й.
— Джейс?
— Искам да опозная всеки сантиметър от тялото ти, мила. — Наведе се напред и започна да обсипва стомаха й с горещи целувки. Тя въздъхна, когато усети, че желанието й става неудържимо. Устните му разпалваха страстта й и се движеха все по-надолу, докато Ейми не усети, че ще полудее от желание. Времето спря и нощта заискри.
Пръстите на Джейс откриха чувствителното място между краката й, а след това тя проплака името му. В този момент той дръпна пръсти и пристисна на тяхно място устни.
— Джейс, о, Джейс!
Изви се под него и страстта й се разпали още повече. Отчаяно се притисна към раменете му и се опита да го привлече върху себе си. Той се остави на настойчивите й ръце и Ейми усети мъжката му твърдост и разбра, че бе напълно готова да го приеме.
Бавните му тласъци я изпълниха с невероятно удоволствие. Когато изви нагоре бедра и се опита да ускори ритъма, Джейс пъхна ръка между тях и я задържа.
— Тази вечер няма да стане по твоя начин — заяви настойчиво той.
— Ти си звяр — прошепна тя и впи нокти в загорялата кожа на раменете му.
— А ти, красавице, накрая ще ме опитомиш.
Влажната й топлина го приемаше с готовност, въпреки че Джейс я изпълваше изцяло. Бе готова за него, ала тялото му я изненада, също както предишната вечер. Винаги ли щеше да бъде така? Не, невинаги. Той нямаше да е до нея завинаги. Ейми отпъди неприятната мисъл и го притисна до себе си.
След това всички мисли за бъдещето отлетяха, прогонени от постоянния му еротичен ритъм. Тя му се отдаде напълно, кръстоса крака на гърба му и го прегърна през врата.
— Ейми, сладката ми Ейми! Господи, жено, ти ме омагьосваш!
Когато най-сетне дойде моментът на пулсиращата кулминация, тя едва успя да си поеме дъх заради силата й. Усети как Джейс я притиска до себе си и разбра, че той също се наслаждава на удоволствието й. След това забърза ритъма и усети края.
Дълго след това Джейс се размърда до нея, а тюркоазените му очи заблестяха весело.
— Няма да те питам защо дойде тук тази вечер, Ейми. Благодаря ти. Имах нужда от теб.
Тя остана да лежи тихо в прегръдките му, а той се унесе. Не биваше да идва. Изобщо не биваше да тръгва за Сейнт Клер. Господ да й е на помощ, защото бе влюбена в този мъж, а това не биваше да се случва. Джейс Ласитър се бе отказал от всички отговорности, от цивилизацията и всичко, което Ейми ценеше.
Тя усещаше как бавно минава времето. Нощните сенки се изместиха. Ейми задрямваше, после се будеше, докато мъжът до нея спеше непробудно.
Когато забеляза първата смътна светлина на зората, тя си спомни за бележката.
Това бе причината да дойде на Сейнт Клер, предстоеше й важна среща, спомни си неочаквано Ейми. А Джейс не биваше да става част от това.
Бавно и внимателно, обзета от тъга, тя се измъкна от леглото. Когато застана на прозореца се обърна и погледна отново заспалия мъж, който я бе любил така страстно през нощта. Скоро щеше да се сбогува с него. След като приключеше със задачата си на острова, нямаше да има причина да остава. Споменът за Джейс щеше да е всичко, което да отнесе от Сейнт Клер. Тази мисъл я прободе.
Взе си нощницата и мина през верандата към собствената си стая. Облече се бързо, обу джинси и тениска. След това грабна обемистата чанта, която обикновено носеше, и излезе от къщата.