— Искам да разбера какво се е случило с Тай Мърдок.
— Вече ви казах, че е мъртъв! Доказателство ли искате? — Ейми се отдръпна, когато той бръкна в якето си. Извади американски паспорт. Изви едната си вежда и й го подаде.
Ейми посегна с разтреперана ръка и го отвори. Беше на Тай. Красивото му лице й се усмихваше, а познатите тъмни очи бяха пълни с подигравка. Той бе просто момче, което никога не бе пораснало и не бе станало мъж, което искаше да го оставят на мира, за да се отдаде на игрите си. Само че една от тези игри бе предизвикала смъртта му. Не можа да си представи как по друг начин можеше Дърк Хейли да се е сдобил с паспорта на Тай. Ейми не усети нищо, докато се вглеждаше в бащата на племенника си, усети само тъга за детето, което в момента бе в Калифорния. Сестра й се оказа права. Най-добре бе да кажат на Крейг, че баща му е имал намерение да се върне, ала е бил убит по време на едно от многобройните си приключения. Кой знае, каза си Ейми, може да се бе оказало точно така.
Бавно върна паспорта на Хейли.
— Можеш да го задържиш — каза й той. — Донесох го, защото той е единственото доказателство за смъртта му. Можех да донеса и отрязаната му глава.
— Вие сте ужасен човек, господин Хейли — отбеляза тя.
— Аз съм от хората, които оцеляват, за разлика от Мърдок. А сега давай маската. — Посегна към чантата на рамото й, но Ейми отстъпи назад и отново събра смелост.
— Не е в мен.
— Къде е? — изръмжа той.
— Скрита е. Говоря напълно сериозно. Маската е единственият спомен на племенника ми от баща му. Искам да знам защо е толкова ценна и чак тогава ще реша какво да направя с нея.
— Изобщо не си имала намерение да ми я предадеш, нали? — изсъска Хейли с толкова злоба, че тя се стресна. — Малка лъжлива мръсница! Срещна се с мен, за да разбереш защо е толкова важна маската!
— Ако докажете, че имате право да вземете маската, ще ви я дам — опита се да обясни Ейми, обзета от паника. — В противен случай остава за Крейг.
В ръката му се появи пистолет. В първия миг дланта му беше празна, а в следващия смъртоносното дуло бе насочено към нея.
Тя не знаеше какво да направи. Остана неподвижно на мястото си, а след това, без да мисли, се завъртя, готова да побегне. Беше напълно безсмислено да се бяга от куршум, каза си Ейми, ала нямаше какво друго да направи. Може би той нямаше намерение да я убие, докато не се добере до маската!
Не успя да направи дори две крачки. Ръката на Хейли я стисна през устата и пистолетът се оказа допрян зад ухото й.
— Да не би да си въобразяваш, че ще позволя на някаква гнусна лъжкиня да ме измами? — дърпаше я той. — Маската е моя и ще я получа без повече тапи игри! Качвай се на лодката!
Ейми се отпусна, но Хейли лесно я повдигна и я подхвърли в моторницата, завързана на кея. Тя отвори уста да изпищи, когато той я пусна, ала в същия миг Хейли насочи пистолета към нея.
— Все още няма да те убия — измърмори той, — но ще го използвам, за да те накажа, ако не мълчиш. Ако не искаш да прекараш следващите няколко часа в безсъзнание, най-добре се дръж прилично.
Хейли не я изпусна от поглед, докато развързваше моторницата. След това я натика в кабината и заключи вратата от външната страна. Ейми наблюдаваше безпомощно как пали двигателя и безопасният остров Сейнт Клер се отдалечава.
Седма глава
Ейми се беше сгушила в кабината, докато Дърк Хейли прекарваше огромната моторница към далечния край на Сейнт Клер. Наблюдаваше как бреговата линия криволичи покрай прозореца и се чудеше какви ли са намеренията на Хейли. Претърси набързо кабината, но не откри нищо полезно, нямаше дори кухненски нож. Ами сега?
На Сейнт Клер нямаше други селища, освен града с пристанището, така че тя не се учуди, когато Дърк Хейли пусна котва в малко заливче, където не се виждаше жива душа. Когато той отключи вратата на кабината, Ейми се завъртя вбесена към него и се постара да прикрие страха си.
— Май ще трябва да действаме по трудния начин — измърмори Хейли, премести пистолета в лявата си ръка и посегна към ръката й. — Ела.
— Като ме убиеш, няма да постигнеш нищо. — Устата й пресъхна, докато той я теглеше към палубата. — Аз съм единствената ти връзка с маската! — Трябваше да запази спокойствие и да продължи да се пазари. Това бе единствената й надежда.
— Може и да си връзката ми с маската, ала не и по начина, по който си мислиш. Надявай се да си направила добро впечатление на Ласитър, докато сте се търкаляли в леглото.
— За какво говориш? — успя да попита тя, обзета от нов страх. Ръцете й трепереха и Ейми се препъна, докато вървеше към малката стълба, спусната от едната страна.