— Ти си ключът към маската, но няма да те изпратя да я вземеш. Ласитър също знае къде се намира, нали? Сигурен бях — възкликна Хейли, когато забеляза напрегнатото й изражение. — Сега ще разберем дали държи достатъчно на новата си играчка в леглото и дали ще я размени за маската. Надявай се да не знае каква е стойността на маската. Ако е разбрал, отсега ти казвам, че няма да я смени, за да си върне топлото ти тяло в леглото. Ще може да си купува колкото иска топли тела, ако е разбрал. Хайде! Престани да се дърпаш. Влизай в лодката. — Тя за малко не падна през борда, докато се прехвърляше в поклащащата се лодка до моторницата. Никога през живота си не се бе чувствала толкова непохватна. Какво ли щеше да направи Хейли, ако случайно паднеше във водата? Дали да не се опита да го направи нарочно? Необмисленият й план се провали почти веднага. — Сложи си ръцете зад гърба — изръмжа грубо Хейли и посегна към въжето в малката лодка. Стегна китките й така, че Ейми не можеше да помръдне. Ако паднеше във водата, това щеше да означава сигурна смърт. Най-вероятно щеше да се удави. Дори да се опиташе да се добере до брега, нямаше да успее да се справи, защото Хейли бързо щеше да я настигне. И двамата мълчаха, докато той гребеше към плажа. Щом пристигнаха, Хейли грубо я изкара от лодката в плитката вода на залива. Тя зашляпа към пясъка с натежалите си от поетата вода сандали. — Искам да съм сигурен, че ще те намеря, когато се върна — обясни със студен глас той и я побутна към една палма. Завърза я стегнато към дървото. — Да не си посмяла да бягаш. Ще бъде доста интересно какво ще направи Ласитър. Надявай се да не е достатъчно умен, за да разбере, че маската струва повече от теб.
Ейми наблюдаваше ужасена как Дърк Хейли се връща на моторницата, качва се и пуска двигателя. След няколко минути се отправи към града. Тя се отпусна на палмата и се опита да измисли какво да прави.
Какво знаеше за Джейс Ласитър? Какво ли щеше да направи, когато разбереше за ултиматума на Хейли? Бяха се запознали преди два дни, а ето че съдбата й бе в неговите ръце. Това бе мъж, отхвърлил цивилизацията и моралните ценности преди десет години.
На Джейс щеше да му стане ясно веднага щом Хейли се свържеше с него, че маската е безценна. Защо да не я задържи за себе си?
Слънцето бързо се бе изкачило в небето, а горещината започваше да пари. Ейми изгуби много енергия, докато се опитваше да се освободи от въжетата, докато накрая прецени, че Дърк Хейли я бе завързал с опитна ръка. Как бе възможно Тай Мърдок да се забърка с подобен човек? Знаеше, че Тай търси приключения и вълнения, ала досега не бе и предполагала, че бе действал извън рамките на закона. Следователно и Хейли действаше незаконно. Ако бе приятел на Тай, това означаваше, че Мърдок бе паднал много ниско и накрая е бил убит.
Помисли си за сестра си и племенника си. Мелиса измисляше истории, които да разказва на детето, когато той пораснеше и започнеше да задава въпроси. Сега Ейми започна да съчинява истории, които да каже на сестра си. Ако се измъкнеше жива от тази каша, наистина ли щеше да разкаже на Мелиса истината за бившия й съпруг? Какъв смисъл имаше Мелиса да разбере що за мъж бе обичала, по всяка вероятност истински ренегат.
Това колебание щеше да я измъчва, ако останеше жива.
Тя се опита да диша дълбоко, за да се успокои. Нямаше съмнение, че Хейли щеше да я убие, без да му мигне окото. Очевидно бе, че смъртта на Тай не означаваше нищо за него. Защо ли маската бе толкова ценна?
Палмата, към която бе завързана, бе в малка горичка до самия плаж. Отстрани се протягаха втвърдени късове лава в причудливи форми. От време на време от вълните се разпиляваха пръски, което означаваше, че в лавата има естествени пещери и тунели, които се отваряха под нивото на водата.
Когато далечният шум от двигател на лодка привлече вниманието й, страхът отново я обзе. Хейли се връщаше в залива. Дали се бе срещнал с Джейс? Каква ли щеше да бъде съдбата й?
Зачака, завладяна от напрежение, докато Хейли хвърляше котва. Спусна се в лодката и загреба към брега, а щом наближи, Ейми видя пистолета.
— Любопитна си, нали? — попита подигравателно той, когато развърза ръцете й и я повлече обратно към лодката. — И аз. Скоро ще разберем какво е мнението на Ласитър за теб, а също и колко знае за маската.
— Какво си направил? — прошепна тя, докато се качваше в лодката.
— Изпратих му съобщение по един от докерите.
— Какво съобщение?
— Съобщих му, че държа нещо негово и, ако иска да си го получи, да ми донесе това, което е скрил. Написах му как да намери залива и настоях да дойде сам, в противен случай ще бъда принуден да ликвидирам неговото нещо.