Ейми си пое рязко дъх, когато чу тези думи.
— Често ли правехте подобни неща с Тай? — попита тя с горчивина.
— Двамата с Тай сме си прекарвали добре, преди да сритаме шапките. Изкарвахме луди пари и профуквахме всичко.
— Ами той… Той някога споменавал ли е за съпругата си и сина си? — Сама не знаеше какво я накара да зададе този въпрос.
— Един-единствен път. Онази нощ ми разказа за маската и я изпрати в Щатите на сигурно място. Каза, че щяла да му осигури пенсията — разказваше Хейли, докато я побутваше по стълбата пред себе си.
— Значи е имал намерение някой ден да се върне — продължаваше да настоява Ейми, защото искаше да разбере, за да каже на Мелиса.
— Откъде да знам? Той беше непредсказуемо копеле — отвърна незаинтересован Хейли. — Сядай на този шезлонг. Искам Ласитър да те види, когато пристигне. Не ми се ще да направи нещо прибързано, като например да потопи моторницата с няколко изстрела. Като те види, ще внимава повече.
Дали Джейс щеше да дойде? Тя погледна към хоризонта, а след това внимателно обходи с поглед залива. Да, каза си неочаквано. Той ще дойде заради мен. Беше сигурна. Кой знае защо му се довери още от началото. Както бе казала Маги, жените са тези, които поемат целия риск. Кой друг, освен една жена, би се доверила на човек, когото познава от толкова скоро? Ейми поклати учудено глава. Бе истинско чудо, че човешката раса бе оцеляла, след като половината поемаха рискове и заради другата половина. Може би тъкмо поради тази причина хората бяха оцелели!
Хейли мълчеше и очевидно нямаше никакво желание да си говори с нея. Направи си кафе, но на нея не предложи. Тя продължаваше да седи с вързани на гърба ръце. Слънцето вече бе мъчително горещо и Ейми усети как потта й попива в памучната тениска. Господи, навън бе толкова горещо. Щеше да изгори. Не че имаше значение, ако той я убиеше, напомни си мрачно тя.
Къде беше Джейс?
Усети нарастващото напрежение на Хейли и това още повече я изнерви. Ако имаше нещо по-лошо от това, да си изправена пред мъж с пистолет, то бе да си изправена пред нервен мъж с пистолет. Искрено се надяваше той да не бе непохватен като нея, когато бе под напрежение.
Чу се приглушено бръмчене на мотор още преди да видят малката лодка, която пореше вълните. Хейли чу звука веднага и се показа от сенчестата кабина, за да застане до Ейми, докато лодката наближаваше. Джейс бе застанал на носа. Нямаше съмнение, че бе дошъл сам. На лодката нямаше кабина, която да скрие втори човек.
— Я виж ти! Глупакът е решил да се прави на честен — измърмори облекчен Хейли. За пръв път Ейми усети колко несигурен бе бил за действията на Джейс. Сигурно се бе притеснявал дали другият мъж няма да измисли нещо неочаквано, каза си отвратена тя. Нямаше съмнение, че Дърк Хейли не ценеше особено женския живот, че над всичко бе маската. Как да му каже, че приятелят й бе различен?
Бе готова да заложи на Джейс. Обичаше го.
Моторът на лодката угасна след миг, въпреки че тя бе още далече от моторницата.
— Ейми, добре ли си? — провикна се Джейс.
От мястото си забеляза, че лицето му бе мрачно.
— Отговори му — сръчка я Хейли с пистолета.
— Да. Да, Джейс, добре съм. — Гласът й прозвуча немощен, ала той изглежда чу.
— Носиш ли маската? — провикна се Хейли.
Джейс вдигна дясната си ръка. Държеше въже, а на края му висеше маската. Към нея бе завързана метална тежест. Маската се поклащаше лениво точно над вълните.
— Ето я. Както виждаш, ако не съм аз да я държа, ще падне, а водата е доста дълбока тук, Хейли. Ще ти трябва водолазна екипировка и много време, за да се добереш до дъното, ако въжето се измъкне от ръката ми. А то със сигурност ще се измъкне, ако нараниш Ейми или стреляш по мен.
Хейли изруга тихо, но цветисто.
— Готов съм на сделка, Ласитър. Вземи си жената. Искам само маската.
— Твоя е — увери го Джейс. — Само че ще тръгне към дъното, ако нещо се случи на Ейми.
— Ела по-наблизо, за да се качи тя в лодката ти, а след това ще ми подадеш маската — настоя веднага Хейли.
Джейс изви презрително устни.
— Ти ме вземаш за пълен глупак, Хейли. Щом пипнеш маската, ще ни застреляш и двамата. Защо ли ми се струва, че не гориш от желание да оставиш живи свидетели?
— Не си в положение да се пазариш, Ласитър! Ще я убия, ако не ми предадеш маската, знаеш, че ще го направя!
— Знам. Освен това знам, че маската означава за теб много повече от живота й. Имам предложение. — Той зачака отговорът на другия мъж.
— Казвай.
— Освободи Ейми. Тя ще доплува до брега. Когато е на сигурно място, ще дойда при теб и ще ти дам маската. Ще трябва да ме застреляш, ако нещо не ти харесва.