— Въоръжен ли си? — попита Хейли след кратко мълчание.
— Не съм.
— Докажи! — настоя мрачно Хейли.
Бавно, без да изпуска висящата на въжето маска, Джейс свали кремавата си риза. След миг застана гол до кръста, само по прилепналите си панталони в защитен цвят. Очевидно бе, че не бе скрил пистолет.
Хейли обмисли предложението и Ейми усети, че напрежението му расте. Стоеше неподвижна и не смееше да го разсейва.
— Добре, Ласитър, съгласен съм.
Тя скочи.
— Недей, Джейс! Той ще те убие.
Хейли я стисна за ръката и я дръпна към себе си.
— Млъквай — изсъска той гневно.
— Ейми, подчинявай му се. Скочи от борда и плувай към брега — настоя Джейс.
— Ама, Джейс…
— Ейми! — Гласът му стана властен, както когато се намеси, за да прекрати боя в бара си. — Скочи през борда и плувай към брега. Без повече приказки! Мърдай, жено!
Тя замълча и погледна ширналата се вода. Той искаше от нея да следва плана му. Джейс не беше глупав. Може би знаеше какво прави. Усети, че Хейли нетърпеливо я освобождава от въжето. След миг ръцете й бяха свободни. След това я блъсна злобно.
— Хайде, махай се. Не ми се чака повече, отколкото трябва, дяволите да те вземат! Плувай към брега.
Ейми хвърли последен поглед към Джейс, спусна крака през борда и скочи във водата. Приятният хлад бе истинско облекчение след жаркото слънце, ала тя не се зарадва. Докато замахваше към брега, си каза, че по нейна вина Джейс сега бе в ужасна беда. Как бе възможно да е такава глупачка и да си въобрази, че ще успее сама да се справи с Дърк Хейли?
След няколко минути краката й докоснаха песъчливото дъно и Ейми излезе на брега. Без да обръща внимание на мокрите си дрехи, тя се обърна, за да види какво става в морето.
Щом погледна, Джейс й помаха да се скрие в палмовата горичка. Очевидно искаше да се махне от мястото, където биха я застигнали куршумите. Ами той?
Сигурно има някакъв план, повтаряше си Ейми, докато подтичваше към горичката. Не можеше да се остави да бъде застрелян заради някаква маска. Скри се сред палмите.
Изстрелът прогърмя в мига, в който тя се скри. Ейми се завъртя като обезумяла и погледна двете лодки.
— Господи, Джейс! — Не успя да го види.
Дърк Хейли беше надвесен над водата, стиснал пистолета в протегнатата си ръка. Докато Ейми го наблюдаваше, той продължи да стреля.
Сигурно Джейс нарочно бе скочил във водата, каза си тя, макар че не бе убедена дали бе станало така. Нима се бе надявал да преплува до брега под водата? Хейли щеше да го забележи веднага щом излезеше. А стъпеше ли на пясъка, щеше да е чудесна мишена. Може би щеше да успее да си сдържи дъха и да подлъже Хейли, като го накара да си мисли, че го бе убил.
Единствената друга възможност, която не искаше да си представя, бе, че Джейс е бил убит. Може би Хейли го бе уцелил в мига, в който Джейс бе скочил зад борда.
— Не! — прошепна Ейми, защото не можеше да приеме тази възможност. Това бе невъзможно. Не можеше да понесе подобна мисъл.
Хейли отново стреля във водата, след това се завъртя и започна да оглежда брега, за да види къде бе тя. Забеляза вбесеното му изражение, когато вдигна пистолета си и го насочи към нея. Дали я виждаше сред палмите? Погледна образуванията от лава от дясната си страна.
Инстинктивно се бе прикрила зад причудливите скали. След секунда два изстрела проехтяха над нея, Ейми затвори очи и клекна.
— Ейми!
Гласът на Джейс я накара бързо да отвори очи.
— Джейс! Господи! Как се озова тук? — възкликна тя, вече във възторг, че го вижда. Бе на около пет метра от нея и май се бе измъкнал от скалите, които опасваха залива. Хейли нямаше да може да го види от моторницата. Нов куршум се заби в скалите зад тях. — Мислех, че си във водата. Страхувах се… — Ейми замълча, защото не посмя да произнесе думите.
— Познавам острова доста по-добре от Хейли. — Той изпълзя при нея. — Има подводни пещери в края на залива. Гърлото на едната е тук. — Джейс посочи с брадичка скалите, които тя бе оглеждала, докато бе завързана за палмата. — Често съм плувал тук. — Ейми не виждаше нищо, но долови бучене от вода, която се разбиваше на някакво закътано място. — Островът е вулканичен и има много такива места. — Той клекна до нея, за да не го види Хейли. — Добре ли си?
— Да. О, Джейс, много съжалявам. Забърках такава каша — замънка тя.
— Забърка и още как — съгласи се той, макар и с известно съчувствие. — И все още не сме се измъкнали. Хейли е побеснял.
— Меко казано. — Проехтя нов изстрел. — Какво направи с маската?
— Пуснах я през борда, когато скочих от лодката — обясни небрежно Джейс. — Което означава, че имаме проблем. Хейли не получи маската, ала има двама свидетели, които могат да го обвинят в отвличане и нападение. Дори на този забутан остров убийството е сериозна работа. — Проехтя нов изстрел и парче откъртена скала бръмна покрай главата на Ейми. — Хайде, ела, трябва да се махнем от това място. — Без да я чака, той я дръпна след себе си и я поведе към неравната вулканична скала. — Наведи се.