Джейс спря и Ейми си пое дъх, докато оглеждаше заобикалящото ги великолепие. В далечния край на долината се виждаше водна стена, която закриваше входа към тъмна пещера. Огромно езеро поемаше водите на водопада. Наоколо растителността бе изумително красива.
— Джейс, това е истинска фантазия — прошепна задъхана тя.
— Освен това няма изход — добави той. — Хейли ще се усети веднага след като влезе. Ще реши, че няма накъде да мърдаме.
— Какво правим тук тогава? — попита Ейми и го погледна.
— Ще се опитаме да му заложим капан. Това е единственият ни шанс, Ейми. — Джейс пусна ръката й и нави крачолите на мокрите си панталони. Тя го гледаше удивена, докато той развиваше тънкото найлоново въже, прикрепено към подбедрицата му. Там бе и огромен нож.
— Нали каза на Хейли, че не си въоръжен — заяде се Ейми.
— Излъгах го.
— Странно — усмихна се немощно тя, все още задъхана. — А пък аз ти повярвах сляпо.
Джейс я погледна, стисна въжето в ръка и спусна крачола.
— Ти можеш да ми вярваш, ала не и Хейли. Сигурен съм обаче, че той не ми вярва.
— Правилно. Сега какво ще правим?
— Ще му заложим капан и ще се надяваме да е толкова нетърпелив, че да попадне в него. — Джейс вече навиваше въжето по много странен начин, за да направи възел и огромна примка в единия край.
— Да не би да си решил да го уловиш с ласо като теле? — попита Ейми, неспособна да повярва на очите си.
— Не съвсем. Никога не съм бил каубой. Сигурно ще пропусна! — отвърна той и постави въжето в началото на поляната. — Някои от островитяните си имат методи за впримчване на двукрак дивеч.
— Да не би да мислиш, че ще изскочи от същото място като нас? — попита тя, обзета от съмнения.
— Няма голям избор. Няма друго място, откъдето да се влезе, а щом забележи входа на пещерата зад водопада, надявам се да реши, че сме хукнали да се скрием вътре. — Последните му думи бяха изречени с едва доловим шепот, докато прикриваше примката сред папратта и я връзваше към ствола на една палма. След това премина през обраслия с мъх вход и завърза другия край на въжето.
— А ти къде ще бъдеш, Джейс? — попита Ейми, когато разбра, че той смяташе да бъде живата примамка, благодарение на която капанът щеше да се задейства.
— Тук, зад тези папрати. Ще използвам скалата, за да не ме види. Ти ще се пъхнеш в горичката до водопада. Не искам да се криеш в самата пещера, защото ще бъде прекалено очевидно. Първото място, където ще отиде Хейли, ако нещо се обърка, е пещерата.
— Джейс, ти ще бъдеш на крачка от него, когато той излезе. Ако те види, веднага ще те застреля.
— Да се надяваме, че ще се слея със зеленината — изръмжа Джейс. — Слушай ме внимателно, Ейми. Ако не го спипам тук, той ще се насочи направо към пещерата. Щом мине зад водопада, тичай. Не спирай да тичаш. Пещерата е доста дълга и ако имаме късмет, Хейли ще изгуби време, докато те търси.
— Няма да те оставя — настоя тя, побесняла, че Джейс предлага подобно нещо.
— Защо не? Нали точно това направи сутринта? — сопна се ядосан той. Ейми пребледня, обидена, че Джейс изопачаваше нещата по този начин. Погледна го нещастно. — По дяволите, не исках да прозвучи така — изпъшка той. — Върви да се скриеш в горичката. Скрий се добре. — Недоволството на птиците долиташе от все по-близо. — Все едно. Цялата тази работа ще приключи бързо. Давай, Ейми. — Нямаше смисъл да продължава да спори. Обърна се и затича към гъстия листак до входа на пещерата. — Мини през водата, за да види той стъпките ти — извика тихо Джейс.
Тя послушно мина през кипящото езеро и изгази към горичката. Придържаше се близо до брега. Забеляза, че водата в центъра бе доста дълбока. Беше близо до зеленината, когато се обърна към Джейс. Той вече не се виждаше. За момент се замисли дали да не се върне, за да рискува с него. Единственото, което я спря, бе, че Джейс щеше да се разбеснее. Въздъхна и се пъхна сред горичката, която приличаше на стена. Щом пристъпи напред, разбра, че отзад наистина имаше скална стена. Джейс бе прав. От това ждрело не можеше да се излезе. Каменните стени от двете страни на водопада се простираха чак до мястото, където бе той.
Грохотът на водопада бе почти оглушителен. Ейми зърна отвора на пещерата и остана доволна, че Джейс бе решил да не се скрият вътре. Там изглеждаше тъмно и призрачно. Предпочиташе да е на открито.
Възмутените писъци на птиците се чуваха приглушено толкова близо до водата, че тя се изненада, когато Дърк Хейли неочаквано изскочи от тропическия каньон. Ейми се присви и се опита да види какво става, но в следващия момент пред очите й бе крачола му. Забеляза, че бе далече от примката, поставена от Джейс.