— Напротив, направи го — отвърна небрежно Ейми и се облегна назад. — Искаше да ме накараш да отида при него, когато заварихме стаята ми обърната наопаки, не помниш ли? Ако не дойдех с теб, щях да се озова в офиса му, за да му обясня какво става. Това си беше заплаха.
— Като виждам какво стана, трябваше отдавна да съм те изпратил при него. Може би щяхме да спим спокойно, ако бяхме предали нещата, на когото трябва.
Тя не обърна внимание на думите му.
— Сигурно Хейли е претърсил стаята ми онази нощ.
Хейли я погледна злобно и отново зарея поглед към хоризонта.
— Може би Каупър или някой по-висшестоящ ще открие защо тази маска е толкова важна. — Джейс насочи лодката възможно по-близо до брега, за да избегне вълните. — Ще вземем водолазен костюм и ще я измъкнем от дъното.
— Ще бъде много вълнуващо — заяви доволна Ейми и пленникът отново я погледна злобно. — Може ли да дойда с теб, когато я вадиш?
— Не се вълнувай чак толкова — отвърна студено Джейс. — Да не би да забрави, че заради теб за малко да ни убият?
Тези думи веднага я отрезвиха. Тя протегна ръка, за да го докосне, очите й пълни с вина.
— Разбира се, че не съм забравила, Джейс. Съжалявам, че те забърках в това. Нямах право. Проблемът си беше мой и в никакъв случай не биваше да замесвам невинни хора.
— За Бога! — изръмжа той раздразнен. — Не ти говорех, че си ме въвлякла! Много добре знаеш за какво става дума още от самото начало! Искам да кажа, че трябваше веднага да ми кажеш в какво си се забъркала! Защо, за Бога, не ми каза за бележката? — Джейс кимна към Хейли.
— Защото знаех, че няма да ми позволиш да се срещна сама с него — опита се да обясни Ейми. Ставаше ясно, че търпението на Джейс бе на изчерпване.
— Браво, познала си — изсъска той. — Естествено, че нямаше да ти позволя да се срещнеш сама с него. Тогава нямаше да се налага да правим всички тези упражнения.
— Джейс, трябваше да разбера каквото мога за маската! Нали затова дойдох на Сейнт Клер!
— Ами ако те беше убил? Какво щеше да стане тогава, Ейми? Нямаше да има никакъв отговор.
Тя настръхна.
— Не знаех, че ще бъде толкова опасно, Джейс. За Бога! Не съм глупачка!
— Вече имам собствено мнение по този въпрос! — сопна се остро той.
Ядосаната Ейми го погледна изпепеляващо.
— След като имаш толкова ниско мнение за интелигентността ми, мога само да ти кажа, че и ти не се отличаваш с особен ум. Само един глупак може да се хване с друг глупак… — Веднага замълча, защото се ядоса още повече, че бе допуснала да си изпусне нервите. Всичко се дължеше на напрежението, реши тя. Беше подложена на огромно напрежение.
— Само един глупак може да си легне с друг глупак — заяви студено Джейс. — Може и да си права.
Ейми преглътна, защото усети, че бе сбъркала.
— Джейс, много съжалявам — заизвинява се тя. Беше й трудно да покаже колко съжалява, защото гласът й едва се чуваше над бумтенето на двигателя.
— Стига вече — сряза я той. — Ще ми обясниш колко много съжаляваш, когато се върнем в града.
Ейми млъкна и се нацупи също като пленника. Това никак не притесни Джейс. Изглежда се бе замислил над други неща. Тя се загледа в строгия му профил. Влюбена съм в него, каза си нещастно. Може да ми крещи колкото иска, може и аз да му крещя, ала накрая и двамата сме готови да отстъпим. Тази сутрин й бе спасил живота. От една страна това щеше да скрепи връзката им. Ейми се размърда притеснено.
За пръв път признаваше, че това бе връзка и мисълта я уплаши. Всъщност не бе истинска връзка, заради себе си трябваше да си внуши, че бе просто едно приключение за разнообразие, защото краят бе предопределен и всичко щеше да приключи, когато тя си тръгнеше от Сейнт Клер. И без това щеше да й е безкрайно трудно да преглътне болката, че не може да има мъжа, когото обича. Добре поне, че любовта бе цивилизовано чувство. С времето, след като заминеше далече от него, Ейми щеше да забрави Джейс. Времето и разстоянието щяха да я излекуват.
Имаше и още едно чувство, че се бе обвързала с него, че бе негова, което не можеше да нарече цивилизовано. Колко дълго щеше да остане в нея? Дали докато си тръгнеше от Сейнт Клер, или докато бе жива? Тя потръпна под жаркото слънце.
След няколко минути видя кея и изпита истинско облекчение. Вече бе оживено и всеки се бе заел с работата си. Гледаха ги любопитно, докато Джейс побутваше пленника на кея.
— Виждам, че си ходил за риба, Ласитър — подметна мъж от съседна лодка, докато оглеждаше Хейли.
— Развеждах туристи — отвърна сухо Джейс.
— Да ти помогна ли? Туристите трябва да останат доволни от престоя си тук — изсмя се друг и прибра ножа, с който почистваше риба. — Имаш ли нужда от помощ?