— Само че алчността го издаде — напомни доволно Фред Каупър.
Тай се ухили.
— Именно. Бях му разказал за маската, която изпратих в Сан Франциско. Беше ми хрумнало да я използвам за капан, а началниците ми щяха да следят случая плътно и да внимават да не ми се случи нещо непредвидено. Така щяхме да накараме Хейли да се появи. Трябва да призная, че не стана както очаквах. — Той замълча, за да е сигурен, че останалите са го разбрали. Типично за Тай Мърдок, помисли си Ейми. Суперменът, който винаги знае какво прави. Тай искаше всички да са наясно, че той за малко не е загинал, че е избегнал смъртта на косъм благодарение на изобретателността си и на физическите си умения. Тя стисна пръсти в юмрук. — Хейли беше изчезнал — продължи да разказва Мърдок на увлечените слушатели. — Единственото, което ни оставаше, бе да се ослушваме и да чакаме. Един от колегите следеше непрекъснато бившата ми жена в Сан Франциско. Знаехме, че няма начин Хейли да се върне в Щатите, без да разберем, така че ако имаше намерение да се добере до маската, трябваше да накара Мелиса да му я изпрати. Втората възможност бе да я накара да му я донесе някъде.
— Само че не Мелиса дойде с маската — прекъсна го Ейми. — Появих се аз.
Тай изви едното ъгълче на устата си в подобие на усмивка, което тя познаваше отлично.
— Да, появи се ти. Но колегата, който наблюдаваше Мелиса, не беше предупреден да наглежда и теб, така че преди два дни изпуснахме нещата от контрол. Докато в Сан Франциско се сетят, че ти си тръгнала за Сейнт Клер, че маската, по всяка вероятност е в теб, бяхме изпуснали нещата.
— Кога разбра, че Ейми е донесла маската на Хейли? — попита тихо Джейс.
— Вчера — призна Тай. — Пристигнах тази сутрин.
— Както сам каза — продължи Джейс сухо, — нещата вече бяха излезли от контрол, когато колегите ти са разбрали какво точно става. — Тюркоазените му очи бяха много студени. — Тази сутрин за малко да убият Ейми, Мърдок.
Мърдок откъсна поглед от безизразното лице на Джейс и отправи на младата жена една от прословутите си чаровни усмивки.
— Май напоследък си се позабавлявала, Ейми. Как беше? Интересна промяна, нали?
Преди тя да измисли какво да каже, Джейс избухна. Прекоси стаята с две едри крачки и блъсна Тай в стената, а любимата му и Фред Каупър зяпнаха изумени.
— По тези места, Мърдок — изсъска Джейс, докато притискаше другия мъж към стената, — не наричаме подобни неща забавление, не и когато отвличат една жена и стрелят по нея. Наричаме го опит за убийство. Тук, на островите, може и да сме доста поизостанали, обаче се съобразяваме с някои неща. Що се отнася до мен, ти също си виновен за това, което се случи с Ейми тази сутрин. Не го забравяй, когато решиш отново да пускаш шегички. В момента не ми е до смях. — Той пусна жертвата си и се върна при Ейми, която го наблюдаваше притеснена.
— Джейс? — Тя дори не погледна Мърдок, който се усмихна неловко, докато оправяше ризата си.
— Да вървим — нареди остро той. — Ще те заведа вкъщи. — Хвана я за ръката и двамата поеха към вратата, без да обръщат повече внимание на мъжете.
— Момент, Джейс — повика го настойчиво Фред Каупър. — Трябва да приберем моторницата на Хейли и да огледаме мястото. Ще трябва да ни посочиш къде е заливчето.
Джейс кимна.
— Ще се върна, след като оставя Ейми вкъщи — отвърна тихо той.
— Още нещо — подвикна Мърдок след двойката. — Ами маската? Какво стана с маската?
— На дъното на залива е — отвърна Джейс. — Доста ще се позабавляваш, ако тръгнеш да я търсиш. — След тези думи тръшна вратата.
Между Ейми и Джейс натежа мълчание, докато се връщаха към къщата на стария морски капитан. Тя не знаеше за какво се бе замислил любимият й, ала имаше нещо, което я измъчваше. Заговори с тих глас.
— Той дори не попита за Крейг. Не се поинтересува за собствения си син. Как е възможно да не попита за него?
Джейс се изтръгна от мислите си.