Когато след час и половина Джейс излезе, тя изчака вратата да се затвори, скочи от леглото и се втурна към дрехите си. Как бе възможно човек да заспи след подобно преживяване, мислеше си недоволно Ейми, докато вадеше чисти джинси и раирана блуза.
Не бе имала никакво желание да спори с Джейс, когато я накара да си легне, затова го послуша и се пъхна между чаршафите, без да недоволства. Послушанието й бе истинско удоволствие за Джейс и тя развеселена реши, че едва ли си бе имал много работа с опърничави жени. Очевидно не можеше да прецени, че Ейми се преструва.
Остана на верандата, докато той се отдалечаваше към офиса на Каупър. След известно време тримата мъже поеха към лодката на Джейс и се насочиха към залива, където бе станало всичко. Дори от разстояние Ейми забеляза, че Джейс не обръща никакво внимание на Тай Мърдок. Май наистина му беше неприятен. Е, значи и той влизаше в нейния отбор, каза си с въздишка и се върна обратно в спалнята. Тя самата не можеше да понася бившия си зет.
Преди две години се бе оказала права, когато не пожела да рискува с него. Жалко, че инстинктите на Мелиса я бяха подвели.
Колкото и да бе необичайно, каза си Ейми, докато тъпчеше пари в задния си джоб и вървеше към бакалията на Маги, Джейс и Тай имаха много общи черти. Въпреки че можеше веднага да изброи приликите, тя разбираше, че те ги сближаваха само на пръв поглед.
Двамата се различаваха по много неща. Не можеше да ги изброи, ала бе сигурна, че разликите съществуват и рано или късно ще се проявят.
— Здравей, Маги. Имаш ли още от странните зеленчуци? — попита ведро Ейми, когато влезе в сравнително хладния магазин.
Маги вдигна глава от модното списание, издание от преди цяла една година, и се ухили.
— Какво ще кажеш за новите мъжки жилетки? Тук се твърди, че са хита на сезона.
Ейми пристъпи към щанда и надникна.
— Това беше за миналия сезон, Маги. Мъжките жилетки вече излязоха от мода в Калифорния.
— Е, на Сейнт Клер и без това сме изостанали. — Маги помести списанието и се изправи, а след това посегна към шкафа, в който държеше бирата. — Искаш ли? — покани тя младата жена.
— С удоволствие. — Ейми погледна консервите. — Имаш ли бакпулвер? Мисля да направя сладки.
— Ти направо ще побъркаш Джейс — изкиска се Маги и се пресегна над консервите. — Да знаеш, че ще го шашнеш. Заповядай. — Тя й подаде два пакетчета. — Какво ще стане с него, когато си тръгнеш?
Ейми се намръщи.
— Едва ли ще му променя живота, като му направя меденки, Маги. След като си тръгна, той ще продължи да си седи в „Змията“ и да чака поредната туристка! — Настроението й се стопи на мига.
Маги сви рамене и отпи дълга глътка бира.
— Имаш ли намерение да се върнеш?
— На Сейнт Клер ли? Съмнявам се — отвърна замислена Ейми, докато оглеждаше рафтовете. — Имаш ли мед?
— Аха. Едни приятели имат пчелини в другия край на острова. Те ме зареждат. Чух, че тази сутрин е имало неприятности. Какво стана?
— Дълга история. Джейс дойде, за да ме измъкне от кашата — обясни Ейми с усмивка.
— И аз така разбрах. Кой е онзи тип, дето Каупър го е заключил?
— Казва се Дърк Хейли.
— Ясно — кимна Маги. — Същият, за който Джейс бе предупредил всички да се ослушват и да внимават.
Ейми вдигна учудена поглед.
— Така ли? — Не знаеше, че Джейс се бе погрижил и за това.
— Да, само че никой нямаше представа, че Хейли е човекът от моторницата. По всяка вероятност е използвал различно име. Много хора постъпват така. Радвам се, че си добре. А другият кой е? Онзи, дето тръгна с Джейс и Фред Каупър на лодката?
— Дошъл е да прибере Хейли — обясни бавно Ейми.
— Доколкото разбрах, тайните служби го търсят от известно време.
През следващите два часа тя обясни как се бе стигнало дотук, а Маги слушаше с огромен интерес, за да запомни всички подробности и да ги разкаже на любопитните. Ейми не се притесни, че ще се разчуе. Все пак Мърдок и приятелчетата му бяха готови да използват Мелиса като примамка. Заслужаваха всички да разберат за машинациите им. Това дори не бе отмъщение за всичко, което преживя Мелиса. Ами ако сестра й бе дошла на Сейнт Клер, ако Хейли я бе убил, вълнуваше се Ейми. А и какво значение имаше, че ще се разчуе? На Сейнт Клер не се бе случвало нищо интересно от много време насам.
— Умен е тоя Джейс! Да се сети да вземе ножа и въжето — разсмя се Маги, изпълнена с възторг. — Всичко се връзва. Никога не съм го виждала да се забърква в неприятности, без преди това да е обмислил възможностите.