Рей се намръщи, когато чу недоволните думи.
— Тя е добре, Джейс — опита се да го успокои барманът. — Ти я измъкна от кашата.
— Ще я питам дали ще бъде добре, като я спипам. Никога преди не съм изпитвал такова желание да напердаша една жена — добави Джейс, учуден от собственото си желание.
— Затова ли тръгна да я търсиш, след като се раздели с Каупър? Значи си искал да я набиеш? — ухили се Рей.
— Нека кажем, че ще й покажа ясно какво мисля по въпроса. Как е възможно да си рискува главата по този тъп начин? Хейли щеше да влезе в капана след няколко минути. Нямаше да се стърпи да не претърси пещерата. Сетил се е, че сме се скрили вътре.
— Ейми мисли по различен начин от вас с Дърк Хейли, Джейс. Сигурно се е страхувала за теб, притеснявала се е той да не подмине капана. — Младият мъж забеляза как шефът му стиска чашата ром. Кокалчетата му бяха побелели. — Ако искаш съвет от недипломирания си психоаналитик…
— Какъв съвет — изръмжа Джейс.
— Май няма да е много умно, ако я набиеш — усмихна се Рей. — Ако го направиш, може да реши, че Мърдок е по-добрият избор.
Джейс изруга грубо. Бавно пусна пълната чаша ром и се изправи.
— Къде отиваш? — попита Рей.
— Да си спася вечерята. — Джейс се отправи към вратата и пое направо към „Кромуел“.
Девета глава
Три минути след като седнаха, Ейми вече знаеше какво тласка Тай Мърдок напред. Погледна тоника, който си бе поръчал, и вдигна очи към лицето му.
— Това не е заради едно време, нали Тай? Просто си се отдал на поредната си фантазия.
Той се отпусна назад на стола като истински загрубял циничен плейбой.
— Да те срещна отново е истинска фантазия.
Тя се размърда от неудобство и огледа обстановката на „Кромуел“. Тук не бе толкова хубаво, колкото в „Змията“. В „Кромуел“ се бяха насъбрали моряци, рибари, местни хора и дръзки туристи, но въпреки това заведението не й допадна. След това си спомни как се бе почувствала първата вечер в „Змията“. Може би имаше значение, че познава собственика. И бармана. Тук имаше чувството, че бе сама жена в мъжка компания. Мъжът зад бара й кимна любопитно, когато влезе с Тай, защото сигурно знаеше коя е. Май всички на острова знаеха.
— Тай, аз говоря за съвсем различна фантазия и ти го знаеш много добре. За теб е истинско удоволствие да си мислиш, че съм дошла тук, водена от романтични подбуди. Решил си, че съм пропътувала няколко хиляди километра, за да разбера какво става с мъжа, когото така и не съм успяла да забравя, нали?
— Не е ли така? — Обичайната му крива усмивка разкри желанието му. — Ти си тук, Ейми, а това е доста показателно.
— Тай, може и да не ти хареса, ала аз не дойдох на Сейнт Клер, за да задоволя любопитството си. Дойдох да открия какво се е случило с бащата на Крейг. Синът ти вече е на годинка, Тай. Това не те ли интересува?
— Крейг беше грешка — отвърна тихо той.
— Само че Мелиса плаща за тази грешка. Ти нито й изпращаш пари, нито си до нея, за да й помагаш! Измъкна се просто така! Отърва се от всички отговорности. Не се притесняваш кой ще окоси тревата, кой ще плати сметката на лекаря, нито пък в кое училище ще постъпи Крейг!
— Ейми, аз не съм създаден за такъв живот и ти го знаеш — отвърна остро той.
— Знам, разбира се. Знаех го и преди две години. Тъкмо затова не се омъжих за теб, когато ми предложи! Просто сестра ми не разбра какъв си.
— И аз не знаех, Ейми, и аз не знаех — отвърна с досада Тай и пое чашата. — Искаш ли да ти кажа какво се случи между нас с Мелиса? Слушай. След като ти ме отблъсна, тя се държа много мило. Беше нежна и женствена и много ме обичаше. Точно каквато ти не беше. Нищо чудно, че с нея се чувствах великолепно.
— Искаш да кажеш, че тя е била балсам за нараненото ти самочувствие и си я използвал, за да ми дадеш урок на мен, след като отказах да се омъжа за теб? Как е възможно! Тай, ти толкова се гордееш с мъжествеността си, но истината е, че така и не си станал истински мъж. Отнасяш се към отговорностите като незряло момче. Просто им обръщаш гръб.
Той се изправи рязко и посегна към китката й с едрата си ръка. Тъмните му очи заблестяха. За момент Тай Мърдок й напомни за Дърк Хейли. Ейми усети как нервите й се опъват и я обзема страх.
— Слушай, Ейми — изсъска той. — Случилото се между нас с Мелиса няма никакво значение. Само ти беше важна за мен. Ако не беше толкова противно предпазлива, ако ме беше обикнала като Мелиса, тогава всичко щеше да е различно.