— За какво се замисли, Ейми? — наруши мълчанието с тихия си въпрос Джейс. Почти бе довършил рома си и кимна на Рей да му донесе нов.
Тя погледна неодобрително рома.
— Мислех си за бъдещето на туризма на Сейнт Клер — опита се да избегне отговора Ейми. — „Змията“ ще се превърне в чудесно нощно заведение, ако тук започнат да се отбиват пътнически кораби.
— Сигурно — отвърна Джейс, макар да личеше, че изобщо не се интересува от този въпрос.
— Никога ли не мислиш за бъдещето, Джейс? — прошепна тя, обзета от отчаяние.
— Не и ако не се налага. Няма смисъл.
Рей донесе нова чаша ром. Личеше, че веселото му настроение се бе стопило. Ейми остана с впечатлението, че той също не одобрява подновения интерес на шефа си към пиенето.
Разговорът отново замря. Пръстите й обхванаха столчето на чашата и тя го стисна, за да не се изложи, като разлее виното отново. Какво ставаше? Искаше последните й часове с Джейс да са съвършени, незабравими. Имаше нужда да се запаси със спомени. Вместо това всичко, което се случваше, й се струваше напълно необяснимо и без изход. В очите й бликнаха сълзи и Ейми замига бързо, за да ги прогони.
Когато погледът й стана по-ясен, забеляза, че всеки момент щяха да започнат неприятности.
Тай Мърдок влезе с неуверена залитаща походка в „Змията“, след като очевидно си бе пийнал порядъчно, преди да се отбие тук. Тя веднага усети напрежението, което обзе мъжа до нея. Нямаше нужда някой да й казва, че ще има голяма разправия. Тай подпря едното си коляно на бара и си поръча напитка. Тъмните му очи обиколиха заведението.
— По дяволите! — измърмори възмутен Джейс. — Точно той ли трябваше да дойде.
Настани се още по-удобно на ракитовия стол и загледа съперника си настойчиво, а напрежението на Ейми нарасна още повече.
— Джейс? — Той не обърна никакво внимание на притеснението й. — Джейс, тази вечер не искам неприятности. — Желанието за предизвикателство витаеше между двамата мъже и тя нямаше представа как може да се избегне неизбежното. Не можеше и дума да става за възпитание и съобразителност. Обзе я паника. — Джейс, той не прави нищо. Просто пие, за Бога.
Тези думи привлякоха за кратко вниманието му.
— Аз също. Пия. Само че има една много съществена разлика.
— И каква е тя?
— Пия с теб — обясни любезно Джейс, сякаш тя не бе достатъчно умна, за да разбере. — Старото ти приятелче Мърдок знае много добре, че днес следобед те измъкнах от лапите му и те отведох вкъщи, за да те любя. Той имаше същото намерение. Сега е пийнал и му е останало достатъчно време, за да помисли. Не е много приятелски настроен, любима. Не ме вини за това, което ще се случи.
— Престани! — изсъска Ейми, уплашена от предстоящия бой, защото Джейс очевидно го очакваше с нетърпение. — Не говори така. Тай не може да знае, че днес следобед… — Сниши глас, когато погледът на Тай спря на тяхната маса. Тя се изчерви.
— Няма ли да се сети, че сме прекарали следобеда в леглото? Естествено, че ще се сети. Знаеше много добре какво ми се върти в главата, когато те отведох от „Кромуел“. Сигурно след това не е спрял да пие и си е представял, че си в прегръдките ми.
— Джейс! — Ейми не скри колко бе шокирана.
— Мъжете и техните фантазии, мила — напомни й подигравателно той.
— Джейс, моля те, не искам да стане бой.
— Той си го търси. Вече е успял да убеди сам себе си, че е достатъчно силен, за да смачка мъжа, когото си предпочела пред него. И ще иска да станеш свидетелка на силата и уменията му.
— Не говориш сериозно! Това са детинщини! Глупости!
— Такива се мъжете понякога. Нали ти сама го казваш.
— Добре, признавам, че Тай е способен да направи някоя глупост като например да се сбие, за да доказва какъв мъж е, но от теб очаквам да си по-разумен, чу ли ме? — започна назидателно тя.
— Защо? Аз съм просто мъж, който се е озовал на Сейнт Клер. Просто още един мъж, изоставил цивилизования ти свят преди много години.
Ейми го погледна вбесена и безпомощна, защото знаеше, че няма да успее да предотврати нещастието.
— И ти търсиш причина да се сбиеш, нали? Надяваш се той да започне!
— Правиш се на любител психолог. Остани още малко тук и ще натрупаш богат опит. Май с всички става така.
Тя забеляза, че Мърдок допива чашата и тръгва към тях. От него лъхаше враждебност.
Джейс не помръдваше, ала тя усети натрупалото се напрежение и й се прииска да изпищи.
— Джейс, това е лудост. Не се оставяй той да ти влияе. От теб зависи да овладееш положението!
— Ще го овладея. — Не й обръщаше никакво внимание, съсредоточен в приближаващия Мърдок, който се изправи предизвикателно пред масата им.