Навън в коридора Адам огледа високия мъж.
Джейс не откъсваше очи от затворената врата.
— Струва ми се, че едно питие ще ти се отрази добре.
— Може и да си прав.
— Влез, ще ти сипя. — Адам отвори вратата и зачака.
Джейс погледна множеството, веселите гласове, елегантните дрехи и отново забеляза Ейми.
— Аз… Не съм свикнал с такива неща — обясни той на Адам.
— Ейми казва, че на Сейнт Клер можеш да се справиш с бар, пълен с пияни моряци. А с тези веселяци тук ще е просто песен.
Джейс се поколеба.
— Тя разказва ли за мен?
— Непрекъснато — ухили се Адам. — Когато не говори за бебето.
— Бебето — повтори Джейс, сякаш думата бе на чужд език.
— Ела, ще ти сипя нещо — усмихна се Адам. — Между другото, аз съм Адам Трембък.
Джейс реши, че харесва Адам.
— Джейс Ласитър.
Адам се разсмя.
— Знам.
Двайсет минути по-късно Джейс откри сравнително тих ъгъл на апартамента, за да изпие на спокойствие уискито си. Тук нямаше ром. Затова се спря на уиски със сода, а Адам си направи коктейл. Двамата мъже отпиваха мълчаливо и оглеждаха живописната тълпа. Дойдоха нови гости, за да се представят. Адам се справи много дипломатично с тях, запозна ги, след това ги отпрати.
— Добре се оправяш — отбеляза Джейс, след като Адам се отърва от блондинка с черна прилепнала рокля и разноцветни кичури. — Можеш да дойдеш да работиш в „Змията“ като бияч.
Адам се разсмя.
— Нещо ми подсказва, че там ще бъде необходимо нещо повече от дипломатичност.
— Не съм сигурен. Посетителите доста ще се променят. Тъкмо преди да тръгна един приятел ми каза, че една от пътническите линии е започнала преговори, за да се отбива на Сейнт Клер.
Докато говореше, Джейс не спираше да наблюдава Ейми. Тя бъбреше с приятели, смееше се, внимаваше да има достатъчно храна и напитки.
Въпреки че успяваше да се прикрива добре, Джейс забеляза, че тя полагаше много усилия и очакваше да стане някое от обичайните малки произшествия. Забеляза също така, че много внимаваше, когато подаваше на някого чаша. Когато поднасяше ордьоври, държеше таблата с две ръце, въпреки че не беше тежка.
Ейми беше бременна.
— Моля? — попита Адам.
Джейс усети, че бе казал нещо, без дори да усети какво. Поруменя.
— Не мога да повярвам, че е бременна — измърмори той.
— Бременна е. Няма съмнение. През последните две седмици Мел й обясняваше какви са възможностите. Жените нямат кой знае какъв избор. Осиновяване, аборт или да задържи детето.
— Аборт ли?
— Аха — кимна Адам, сякаш обсъждаха времето. — Ейми отказа да мисли както за аборт, така и за осиновяване. Това за нея бе голяма травма. Започва вече да свиква с мисълта. Откакто се върна от Сейнт Клер, не може да си намери място.
— Винаги става така, когато е неспокойна. Малко е непохватна — обясни с обич Джейс. — През половината време на Сейнт Клер спасявах падащи чаши вино.
— Така ли? — Гласът на Адам прозвуча съвсем безразлично.
— Не е възможно да е бременна — повтори отново Джейс и си спомни как бе прекарал останалата част от времето си с Ейми на Сейнт Клер. Този път Адам не отговори. Жена като Ейми едва ли щеше да си измисли подобно нещо, помисли си Джейс. Беше я опознал, докато бяха заедно. Беше й се доверил повече, отколкото на която и да било друга. Тя му бе повярвала, когато й обясни, че за нея няма риск, след като бе спала с него. Ейми също му се бе доверила. Знаеше, че ще я спаси от Хейли, сама му го беше казала.
Освен това му бе предложила дом.
Той бе пропътувал няколко хиляди километра, за да приеме дома, който Ейми му предлагаше. Дори в най-смелите си мечти не бе очаквал този дом да включва и бебе.
Гостите се застояха безкрайно много. Джейс започваше да си мисли, че партито никога няма да приключи, а след това, когато реши, че не издържа повече, приятелите на Ейми започнаха да се разотиват.
Тя затвори вратата след сестра си и Адам и се обърна към единствения, останал в стаята. Джейс забеляза напрежението в светлите й очи, как стисна бравата, скрила ръце зад гърба си. Господи, каза си той, тя е толкова уязвима. Прави се на смела, но всъщност е нежна и уязвима. Направи крачка към нея и остави празната си чаша на една от масичките.
Ейми го спря с острите си думи.
— Защо дойде, Джейс?
Той я погледна.
— Не е ли очевидно защо? Дойдох за теб. Ти говореше за дом…
Тя изви устни с горчивина и бавно се отдръпна от вратата.
— Сигурна съм, че тази вечер си размислил. Домът вече е с бебе от друг мъж. Сигурен съм, че ще премислиш решението си при тези обстоятелства. Не е нужно да поемаш отговорност, Джейс! — Ейми възкликна уплашена, когато той прекъсна монолога й и я сграбчи през кръста.