Целувките му бяха дълбоки, настойчиви и опияняващи, а след това се спуснаха към гърдите. Когато я завладя цялата и разтвори бедрата й, нямаше съмнение, че бе опиянен от нея.
Ожениха се в деня след посещението при доктор Карсън. Мелиса и Адам бяха единствените поканени, а след това заведоха младоженците на вечеря.
— Вие ще ни заведете нас с Мелиса следващия месец — обясни разпалено Адам, докато сипваше шампанско.
— Определихте ли вече датата? — попита очарована Ейми и посегна към чашата. Сестра й кимна и се усмихна щастливо. — Страхотно! — възкликна Ейми. — Да пием за сватбата следващия месец! — Вдигна чашата и всички я последваха. Също като виното на партито, и шампанското не бе толкова приятно, колкото обикновено. Въпреки това ставаше за пиене и няколко минути след тоста тя отново посегна към чашата.
Преди да хване чашата, Джейс я премести. Ейми мигна учудена и се усмихна.
— Нямаше да я разсипя. Не съм изпуснала или счупила нищо след партито.
Той също се усмихна развеселен.
— Знам. Единствено бременността може да успокои една пренапрегната жена.
— Значи няма проблем — отвърна тя и отново посегна към чашата.
— Пи достатъчно — заяви тихо Джейс и премести чашата.
Ейми остана с отворена уста.
— Джейс, аз отпих една — единствена глътка!
— Стига ти толкова. Доктор Карсън каза, че трябва да избягваш алкохола, докато си бременна.
— Доктор Карсън!
— Имам цял списък с позволени и забранени неща. Даде ми го вчера — обясни той.
— Джейс… — Тя понечи да му обясни, но прецени, че няма смисъл да се карат в деня на сватбата, усмихна се насила, а това накара Мелиса да се разсмее.
— Ейми не е свикнала някой да се грижи за нея, Джейс. След като се справя сама с бизнеса си през последните две години, вече е свикнала тя да дава заповеди.
— Нещата ще станат различни, след като вече е омъжена — предупреди Джейс.
— Нима? — не се стърпя да го засече Ейми.
— Вече имаш съпруг — отвърна сериозно той. — Съпруг и глава на семейството.
— Джейс, скъпи, нещата доста са се променили в Щатите през последните десет години, откакто те няма — започна да обяснява мило тя, ала сервитьорът я прекъсна, за да й донесе чаша мляко на сребърен поднос.
— Изпий си млякото, Ейми. Имаш нужда от калций.
Тя погледна чашата.
— Джейс, не обичам мляко.
— Доктор Карсън каза да пиеш. — За Джейс въпросът очевидно бе приключен, затова се обърна към Адам и двамата заговориха за промените в данъчното облагане. Ейми си каза, че няма никакво желание да разваля сватбения си ден заради някакво мляко, нацупи се и го изпи.
— Значи приятелят ти Рей ще се занимава със „Змията“, докато си в Калифорния? — попита любопитният Адам след малко.
Джейс кимна.
— Докато чакаме бебето, ще се превърна в домакиня на пълен работен ден. Доста интересно ще се получи. След като се роди и след като педиатърът разреши, се връщаме в Сейнт Клер.
Ейми изпусна вилицата и тя издрънча шумно на чинията, а Джейс рязко се обърна към нея.
— На острова има ли лекар? — побърза да попита Мелиса, когато забеляза поруменелите бузи на сестра си.
Джейс кимна.
— Доктор Кентън. Двамата със съпругата му се пенсионираха преди две години. Марша Кентън е медицинска сестра. Не се притеснявайте, медицинското обслужване на Сейнт Клер е добро. Ако има спешни случаи, веднага ги откарват на Хаваите. Ейми, ако още веднъж посегнеш към това шампанско, ще се ядосам.
Тя отдръпна ръка.
— Мисля, че имам нужда от него, Джейс — отвърна многозначително Ейми. — Започват да ме обземат следсватбени колебания. — Искаше й се той да престане да говори за връщане в Сейнт Клер. Беше я последвал в Сан Франциско и щеше да го накара да остане тук, защото това бе цивилизовано място, на което да създадат дом.
— След като имаш колебания — отвърна спокойно Джейс, — най-добре да те заведа вкъщи. Ще се окаже доста скъпо, ако трябва да плащаме чашите и чиниите в този ресторант.
Първата консултация на Джейс с доктор Карсън съвсем не бе последната. Той не само че придружаваше Ейми за ежемесечните й посещения, ами провеждаше задълбочен разговор с развеселената, но изключително търпелива лекарка. За ужас на Ейми Джейс не пропускаше да засегне нито един въпрос, а тя седеше в кабинета и не знаеше дали да се смее, или да плаче.
— Според мен тя не качва достатъчно — заяви той при едно от посещенията и погледна съпругата си. — В онази, книга, която ми дадохте миналия месец, се казва, че трябва да е качила повече.