Едва когато Ейми усети с каква жар откликва, започна да я обзема паника. Ето това бе истинската опасност, а тя бе жена и познаваше признаците.
— Престани, Джейс. Моля те! — Прошепнатите думи прозвучаха като заповед, не като молба, докато Ейми се опитваше да се откъсне от устните му.
— Защо да спирам, след като и на двамата ни е приятно? — попита нежно той и вдигна едната си ръка, за да си поиграе с кичур медна коса, който се бе измъкнал. С другата лъка продължаваше да я притиска към себе си.
— Защото искам да се връщам в хотела. Защото ти трябваше само да ме изпратиш, не да ме прелъстяваш, и защото ти казах да спреш. Това са достатъчно основателни причини — сопна се тя. Когато срещна очите му, за малко да забрави какво се опитваше да каже. Луната осветяваше искрите на желание в тюркоазения му поглед и разпращаше необичаен хлад по гърба й. Усети слабост, не й достигаше въздух — все неща, които не вещаеха нищо добре.
— Страхуваш ли се от мен? — попита замислен Джейс.
— Не. Просто ме дразниш!
Пръстите, които си играеха с косата й, се отпуснаха на рамото й, а след това съвсем небрежно проследиха извивката на гърдата й.
— Усещам зърното ти — призна той с дрезгав глас. — Толкова е твърдо. Боже, ти си възбудена, нали?
— Пусни ме! — Ейми го погледна ядосана и се опита да не обръща внимание на докосването му.
Джейс я пусна бързо и наблюдаваше през полупритворените си очи как тя се опита да запази равновесие, докато се отдръпваше.
— Видя ли? — попита той. — Напълно безобиден съм. Няма защо да се боиш от мен.
— Нямаш представа какво облекчение е за мен да го чуя — отвърна заядливо Ейми и се опита да си приглади косата. — А сега, би ли ме извинил, трябва да тръгвам…
Джейс се усмихна.
— Не съм се отказал да те изпратя. — Хвана я отново за ръката и я поведе покрай кея. И двамата мълчаха, докато стигнаха в неугледното фоайе на „Марина“. Съненият рецепционист кимна на Джейс, а след това отново забоде поглед в списанието с полуголи мацки, което четеше. — Ще се видим утре — каза тихо Джейс, когато Ейми се отправи по стълбите.
— Така ли? — Опита се да се покаже напълно незаинтересована.
Той поклати развеселен глава.
— Колко усилия полагаш да се правиш на недостъпна, нали? Само че аз веднага забелязах, че не е точно така.
— Май си сбъркал призванието си. Трябвало е да станеш психолог, вместо да се забиеш в бар на забутан остров в Тихия океан! — Без да дочака отговора му, тя се отправи бързо нагоре по стълбите към стаята си.
Джейс наблюдаваше бягството й, а след това се обърна към възрастния мъж на рецепцията.
— Какво става, Джейс? Май не успя да я накараш да грабне незабравим спомен от острова?
— Не съм достатъчно колоритен за нея — измърмори недоволно той, а след това се наведе над рецепцията, за да погледне кое бе списанието. — Внимавай с тези списания, Сам. От мацките вътре свят да ти се завие.
— Ще рискувам. — Сам затвори списанието с нескрито съжаление и го подхвърли на плота. — Къде попадна на тази госпожичка?
— Дойде в „Змията“ преди два часа. Учудвам се, че не си я предупредил на какво място ще попадне, Сам.
— Напротив. От пръв поглед личи, че не е за това място. Прекалено много грубияни се събират там. Но пък Сейнт Клер не е остров за нея.
— Така е. — Джейс вдигна замислен поглед към тавана. — Ти чувал ли си за някой Дърк Хейли?
— Хейли ли? — Сам поклати глава. — Не. Не си спомням такова име.
— Да си правил резервация за такъв човек?
— Мисля, че не съм. Чакай да видя. — Сам прегледа имената. — Няма Хейли.
— Ако чуеш нещо за него, ще ми кажеш ли? — настоя Джейс.
— Разбира се. Защо? Откъде този интерес към Хейли?
— Не аз, тя се интересува от него — обясни Джейс.
— Следователно, ти също се интересуваш от него.
— Сам, сбъркал си призванието си. Трябвало е да се захванеш с психология, вместо да седиш на рецепцията на гаден хотел насред Тихия океан.
Сам се замисли над думите му.
— А психолозите могат ли да четат списания с мацки, докато са на работа?
— Не. Те си знаят, че от подобни списания може да им се завие свят — обясни Джейс.
— В такъв случай, ще си карам с моята си професия — реши Сам и отново отвори списанието.
Джейс се върна към „Змията“, обзет от необичайна енергия. Не трябваше ли да се чувства разочарован, питаше се той, докато се отправяше към бара. Разочарован, ядосан и подразнен заради някаква си несговорчива туристка с медна коса и открит поглед. Не трябваше ли да се чувства отвратен от себе си, задето си губеше времето с жена, която очевидно не бе за него.