Масклин се втренчи в него.
— Да си бил тук друг път? — попита той.
— О, да. Милиони пъти. Често — отвърна Гърдър. Беше сграбчил полата на дрехата си и я мачкаше усърдно с пръсти.
— И какво ще правим сега?
Гърдър се опита да говори бавно, но гласът му сам ускори обороти:
— Нали знаеш, дрехианците разправят, че Арнолд Брос (създаден в 1905) чака там горе, такова де, и номите като умрат…
Грима се вгледа замислено в изкачващите се стълби и пак трепна. После се затича напред.
— Къде така? — извика Масклин.
— Да проверя дали са прави! — изстреля тя в отговор. — Иначе има да се мотаем тука цял ден!
Масклин се затича подире й. Гърдър хлъцна, хвърли поглед зад гърба си и хукна след тях.
Масклин видя как приятелката му се завтече към огромна надигаща се стълба, после подът под нея също се надигна и изведнъж тя се оказа на платформа във въздуха. Залиташе и се бореше да запази равновесие.
Подът под него се бутна в стъпалата му и той на свой ред се издигна едно стъпало по-ниско от нея.
— Скачай долу! — извика той. — Не се доверявай на земя, която сама се движи!
Пребледнялото й личице надникна иззад ръба на стъпалото.
— И какво ще стане? — попита тя.
— Ще можем да отидем някъде и да обсъдим нещата!
Тя се разсмя.
— И къде ще отидем? Да си поглеждал надолу напоследък?
Масклин го направи.
Беше се вдигнал вече няколко стъпала нагоре. Далечната фигурка на Гърдър — лицето му се беше превърнало просто в петънце — постегна куража си, избра си най-после стъпало и скочи отгоре му.
Там горе Арнолд Брос (създаден в 1905) го нямаше никакъв.
Имаше просто дълъг кафеникав коридор. По стените му се редяха врати. На някои от тях бяха изписани някакви думи.
Но Грима чакаше. Щом стъпи на твърда земя, Масклин залитна — стъпалото по мистериозен начин се сгъна и изчезна в пода — а после размаха пръст пред лицето й.
— Да не си направила друг път такова нещо! — изкрещя той.
— Ако не бях го направила, още да си там долу. Не видя ли, че Гърдър си изкара акъла от страх! — тросна се тя.
— Но тук горе можеше да те причакват какви ли не опасности.
— Като например? — наду се Грима.
— Ами да речем… — Масклин се разколеба. — Не е там работата, важното е, че…
Точно тогава Гърдър се изтърколи от стъпалото почти в краката им. Вдигнаха го.
— Оп-па — весело се обади Грима. — Ей ни всички тук, и всичко е съвсем наред, нали така?
Гърдър се огледа съвсем безпомощно. После кихна и си пооправи дрехите.
— Изгубих равновесие — продума той. — Тия мърдащи се стълби големи номера погаждат. Ама постепенно им свикваш. — Той кихна пак и се вгледа в коридора. — Май е по-добре да мърдаме оттук.
Тримата номи запълзяха напред покрай редиците от врати.
— Дали пък Рязко Смъкнати Цени не живее тук някъде? — обади се Грима. Тук името звучеше някак си къде-къде по-страшно.
— Хм, не — отвърна Гърдър, — той живее долу в мазето, при пещите. — Той извърна очи към най-близката врата. — Тоя се казва Заплати — добави той.
— Той добър ли е, или лош? — понита Грима, вторачена в думата, изписана върху лакираното дърво.
— Отде да знам.
Масклин вървеше най-отзад — бавно се обърна, за да държи под око целия коридор. Беше твърде открит. Нямаше ни помен от прикритие, нищо, зад което да се свреш.
Той посочи редица огромни червени неща, които висяха на половината път към отсрещната стена. Гърдър прошепна, че били кофи.
— Има ги нарисувани в „Колин и Сюзън на плажа“ — довери им той.
— Какво пише на тях?
Гърдър им хвърли кос поглед.
— „Пожар“ — каза той. — Олеле, майко. Абатът е прав. Пожар в кофи!
— Пожар в кофи? — учуди се Масклин. — Кофи, пълни с пожар? Нещо не виждам пламъци.
— Сигурно са вътре, а пък отгоре имат капаци. В консервите, на които пише „Боб“, има боб, а пък в бурканите, дето пише „Мармалад“, има мармалад. И щом на кофите пише „Пожар“, онова вътре ще да е пожар — несигурно каза Гърдър. — Хайде.
Грима също впери поглед в думата. Устните й беззвучно се размърдаха, когато си я повтори наум. После забърза след другите двама.
Те тъкмо бяха стигнали края на коридора. Там пак имаше врата. Горната й половина беше стъклена.
Гърдър се вгледа в нея.
— Виждам някакви думи там — каза Грима. — Я ги прочети на глас. Аз по-добре да не ги и поглеждам — добави тя със сладък глас, — че, току-виж, мозъкът ми казал „Бум“!
Гърдър преглътна.
— Там пише Арнолд Брос (създаден в 1905). Д. Х. К. Бътъртуейт, Главен Мениджър. Ъъх.
— Той вътре ли е?
— Ами, в консервите, дето пише „Боб“ има боб, а пък в кофите с надпис „Пожар“ има пожар — опита се да помогне с нещо Масклин. — Я вижте, вратата не е затворена. Да ходя ли да хвърля едно око?