Гърдър кимна с окаян израз. Масклин се промъкна до вратата, опря се на нея и захвана да я бута, докато го заболяха ръцете. Успя да я помръдне малко.
Вътре беше тъмно, но на слабата светлина, процеждаща се през стъклото от коридора, можеше да види, че е влязъл в голяма стая. Килимът беше много по-дебел — сякаш се промъкваше през треви. На няколко метра пред него имаше нещо голямо, правоъгълно и дървено. Той го заобиколи и видя, че зад това нещо има стол. Сигурно това беше мястото, на което седи Арнолд Брос (създаден в 1905).
— Къде си, Арнолд Брос (създаден в 1905)? — прошепна той.
След няколко минути другите двама чуха как тихичко ги вика. Надникнаха иззад вратата.
— Къде си? — ядосано прошушна Грима.
— Ей ме тука горе — долетя гласът на Масклин. — Ей връз това голямо дървено нещо. На него има едни такива стърчащи работи, по които можеш да се покатериш. Тука горе има каквото си щеш. По-внимателно с килима, в него може да се крият диви зверове. Ако изчакате минутка, ще ви помогна да се изкачите.
Те се промъкнаха през косматите дълбини на килима и зачакаха нервно край дървената стръмнина.
— Това е бюро — високомерно поясни Гърдър. — В „Мебели“ е пълно с тях. Невероятна ценност: Истински Стопроцентов Дъбов Фурнир.
— Какво прави той там горе? — обади се Грима. — Май нещо дрънка.
— Необходимост за Всеки Дом — продължаваше Гърдър, все едно изреждането на думи на глас някак го успокояваше. — Голям Избор на Модели за Всеки Джоб.
— Какви ги говориш?
— Извинявай. Арнолд Брос (създаден в 1905) пише такива работи по табелите. Като си ги казвам, ми е по-добре.
— А какво е онова другото там горе?
Той погледна накъдето сочеше тя.
— Това ли? Ами че стол. Въртящ се стол — Последен Щрих към Изключителния Стил.
— Изглежда ми правен като за човеци — замислено рече тя.
— Предполагам, че човеците седят на него, докато Арнолд Брос (създаден в 1905) им дава наставления.
— Хммм — рече тя.
Нещо дрънна до главата й.
— Извинявайте — долетя отгоре гласът на Масклин. — Трябваше ми малко време да ги захвана един за друг.
Гърдър се взря във висините и в проблясващата верига, която се бе спуснала от тях.
— Кламери — пророни той смаяно. — Никога не бих се сетил.
Когато се добраха до върха, откриха Масклин, който обикаляше лъскавата повърхност и току бодваше разни неща с копието си. Гърдър надуто обясни, че това било хартия и неща, с които се отбелязва.
— Е, Арнолд Брос (създаден в 1905) май го няма наблизо — рече Масклин. — Сигурно си е легнал или нещо такова.
— Абатът разказваше, че една нощ го е видял тук, седял точно зад бюрото — рече Гърдър. — Бдял над Магазина.
— Какво, на оня стол ли е седял? — извика Грима.
— Нещо такова.
— Значи, той е голям, нали така? — натискът на Грима бе все така безмилостен. — С човешки размери, да речем, а?
— Да речем — неохотно се съгласи Гърдър.
— Хммм.
Масклин откри кабел. Беше дебел колкото ръката му и се виеше през бюрото. Той го проследи.
— Ако има форма на човек и е голям колкото човек — разсъждаваше Грима, — то тогава той може би е…
— Я да погледна какво можем да намерим тук, а? — забързано се намеси Гърдър. Приближи се до купчина хартии и започна да чете горния лист на мътната светлина, идваща от коридора. Четеше бавно, на много висок глас.
— Групата „Арнко“ — прочете той, — обединяваща „Арнко Дивелъпмънтс“ (Великобритания), Обединената Телевизия, „Арнко“ — Шулц (Хамбург), Въздушни линии „Арнко“, Звукозаписна компания „Арнко“, Организация „Арнко“ (кина) ООД, Петролен холдинг „Арнко“, Издателство „Арнко“ и търговия на дребно „Арнко“ (Великобритания)…
— Има и още — развълнувано каза Гърдър, — с много по-малки букви, сигурно са предназначени точно за нас. Чуйте ги всичките тия имена: Търговия на дребно „Арнко“ включва „Обединени пазари“ ООД, Бояджийска компания „Граймторп“, Механични подочистачки „Бърз и Чийст“ ООД и… и… и…
— Какво, нещо не е наред ли?
— Арнолд Брос (създаден в 1905) — Гърдър обърна очи нагоре. — Какво мислите, че значи всичко това? Изобилен Пазарлък, опази!
Блесна светлина. Лъчът, бял и изгарящ, се закова в тях. Те стояха край черната локва на собствените си сенки.
Гърдър в ужас погледна бляскавото кълбо, появило се над тях.
— Извинявайте, май бях аз — чу се от сенките гласът на Масклин. — Намерих го тука тоя… — лост ли е, какво ли е, и като го дръпнах, той каза „Щрак“. Пак извинявайте.