Масклин кимна. Точно за това беше готов. Грима приближи отзад. Влачеше тънка книга, голяма почти колкото нея. Масклин й помогна да я изправи, тъй че всички да я виждат.
— Гледайте, на нея са написани думи — гордо каза той. — Вече съм ги научил. Тук пише… — докато изговаряше всяка дума, я посочваше с копието си. — Правилник… за… движение… по пътищата. ПРАВИЛНИК ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА. Вътре има картинки. Щом научиш правилника за движение по пътищата, можеш да караш. Поне така пише. Правилник за движение по пътищата — несигурно добави той.
— А аз се опитах да схвана какво значат някои думи — каза Грима.
— Да, тя прочете това-онова — подкрепи я Масклин. Не можеше да не забележи, че този факт заинтересува Баронесата.
— И туй ли е всичко? — попита Графът.
— Ъъ — отвърна Масклин. Самият той се бе тревожил за това. Имаше смътното чувство, че няма да е толкова лесно, но сега не беше време да се шашка за подробности, които могат да се доуточнят по-нататък. Какво беше казал абатът? Важното нещо, когато си водач, не е толкова дали си прав или крив, а дали си уверен. Да си прав помагаше, естествено.
— Ами, аз отидох и хвърлих едно око в гнездото на камионите, искам да кажа гаража, тази сутрин — заразказва той. — Ако се изкатериш, можеш да видиш какво има вътре. Пълно е с лостове, колела и разни там всякакви работи, но май можем да разберем кое за какво е. — Той пое дълбоко дъх. — Не ще да е много мъчно, иначе как така човеците ще го могат.
Номите трябваше да го признаят.
— Колко интригуващо! — рече Графът. — Мога ли да попитам, какво бихте поискали от нас сега?
— Хора — просто отвърна Масклин. — Колкото можете да прежалите. Особено онези, които не можете да прежалите. Пък ще трябва и да ги храним.
Баронесата хвърли поглед на Графа. Графът кимна. Кимна и тя.
— Бих искала само да попитам туй младо момиче — рече тя, — добре ли е? Искам да кажа, туй четене…
— Аз схващам само някои думи — бързо отвърна Грима, — като Ляво, Дясно, Велосипед…
— И не сте изпитали никакво усещане за повишено налягане вътре в главата? — внимателно попита Баронесата.
— Всъщност хич не, мадам.
— Хммм. Това е извънредно интересно — изкоментира баронесата, неподвижно втренчена в Гърдър.
Новият абат беше седнал.
— Аз… ъъ… аз… — започна той.
Масклин изстена вътрешно. Беше си мислил, че ще е мъчно да се научиш да караш, да научиш как работи камионът, да се научиш да четеш, но това бяха, ами, просто задачи. Още преди да си започнал, можеше да видиш къде е мъчното. Ако работиш по тях достатъчно дълго, задължително все някога успяваш. Излезе прав. Мъчното нещо щяха да са всичките тия хора.
Излязоха двайсет и осем.
— Не стигат — каза Грима.
— Все е начало — възрази Масклин. — Лека-полека ще станат и повече. И всички трябва да се научат да четат. Не добре, но поне горе-долу да се справят. После трябва да научим петима от най-добрите как да учат другите да четат.
— Това как го измисли?
— Нещото ми го каза. На това му викат анализ на критичния път. Това ще рече, че все има нещо, което трябва да се направи първо. Например, ако искаш да строиш къща, ще ти е необходимо да знаеш как се пекат тухли, а преди да се научиш, трябва да знаеш коя глина да използваш. И тъй нататък.
— Какво е глина?
— Знам ли.
— Ами тухли?
— Абе не съм много сигурен, ама…
— Добре де, къща какво е? — настоя тя.
— Абе още не съм го схванал както трябва — призна си Масклин. — Ама както и да е, всичкото това е много важно. Анализ на критичния път. Пък има и нещо друго, дето му викат преследване на прогреса.
— Това пък какво е?
— Мисля, че значи да крещиш по хората „Ти защо не си си свършил работата?“ — Масклин погледна върховете на обувките си. — Мисля, че за това можем да хванем баба Моркий. Не смея да твърдя, че ще й е интересно да се учи да чете, ама да крещи, това го може.
— Ами аз?
— Искам ти да се научиш да четеш още по-добре.
— Защо?
— Трябва да се научим как да мислим — рече Масклин.
— Аз знам как да мисля!
— Абе, не съм сигурен — отвърна Масклин. — Искам да кажа, много ясно, че знаеш, ама има някои работи, дето не се сещаш как да ги мислиш, защото не разбираме думите. Същото е, както с номите от Магазина. Те хабер си нямат какво всъщност представляват вятърът и дъждът!
— Знам, опитах се да разкажа на Баронесата за снега и…
Масклин кимна.
— А така. Не само че не знаят, ами и не знаят, че не знаят.