— И тия неща ходят Навънка, така ли?
— О, да. През цялото време — отвърна Масклин.
Херцогът се изкашля издълбоко. Доста странен звук.
— Навънка няма нищо — каза той. — Аз така знам. Но синът ми знаеше друго. Ти мислиш, че трябва да отидем Навънка. И тогава ще видя ли сина си?
Масклин се вгледа в очите на стареца. Приличаха на две недоопържени яйца. Помисли си за това, колко е голямо всичко Навънка, и колко са големи номите. После си помисли: един водач трябва да знае всичко за истината и за честността. Трябва да знае и кога да забележи разликата между тях. Честно, шансът да намерят Ангало там Навънка не беше по-голям от този на целия Магазин да му поникнат крила и да хвръкне, но истината беше, че…
— Възможно е — каза той и се почувства ужасно. Обаче то си беше възможно.
— Много добре — каза Херцогът с непроменено изражение. — Какво ви трябва?
— Какво? — Ченето на Масклин увисна.
— Казах, какво ви трябва? За да накарате камиона да излезе Навънка? — поясни херцогът.
Масклин се оплете.
— Ами, такова, ъъ, в момента, предполагам, ни трябват хора…
— Колко? — изстреля херцогът.
Мислите на Масклин препускаха.
— Петдесет? — дръзна той.
— Имате ги.
— Ама… — захвана Масклин. Сега изразът на херцога се бе променил. Вече не изглеждаше напълно объркан и самотен. Сега си изглеждаше както обикновено — бесен.
— Направете го! — изсъска той, врътна се на пети и надуто се отдалечи.
Същата вечер петдесетина Галантерии се появиха в гаража. Изглеждаха и се държаха, най-общо казано, като патета в кълчища. Гърдър запротестира, но Масклин веднага прати всички, които изглеждаха поне малко от малко способни, в класа по четене.
— Твърде много са! — възрази Гърдър. — И са прости войници, за Арнолд Брос (създаден в 1905).
— Очаквах да каже, че петдесет са твърде много, и да смъкне на двайсет или нещо такова — обясни Масклин. — Но мисля, че тъй и тъй всичките скоро ще ни потрябват.
Програмата по четене не вървеше според очакванията му. В книгите имаше полезни неща, вярно, само че да ги откриеш сред всички дивотии беше мъчна работа. Като например онова за момиченцето, дето паднало в заешката дупка.
Точно Винто се беше натъкнал баш на това.
— … та, тя паднала в тая дупка, пък там имало един бял заек с часовник, аз знам какво е заек, и там тя намерила една такава бутилчица, пълна с нещо, дето я направило голяма, искам да кажа, наистина грамаданска, пък после намерила друго нещо, дето я направило съвсем мъничка — изреди той, без дъх да си поеме. Лицето му сияеше от ентусиазъм. — Тъй че всичко, което трябва да направим, е просто да намерим от онова, дето те прави голям, и после един от нас ще кара камиона!
Масклин не посмя да пренебрегне това. Ако поне един ном можеше да придобие човешки размери, щеше да е лесно. Дузина пъти си го беше повтарял. Би трябвало да си струва да се опита.
И те почти цяла нощ диреха из Магазина някоя бутилка, на която да пише: „Изпий ме!“ Или в Магазина нямаше от тях — Гърдър хич не бе подготвен да приеме това, защото нали Магазинът бе „Всички Неща Под Един Покрив“ — или онова просто не беше вярно. В книгите май имаше доста неща, дето не бяха верни. Беше трудно да се разбере защо Арнолд Брос (създаден в 1905) е сложил в книгите толкоз много неверни неща.
— За да могат верните нему да направят разлика — бе казал Гърдър.
Самият Масклин бе си взел една книга. Побираше се точно в кутията му. Казваше се Детска енциклопедия „Звезди“ и в по-голямата си част представляваше картинки на нощното небе. Знаеше, че нещата вътре са верни.
Харесваше му да я разглежда, когато има много за мислене. Сега я разглеждаше.
Звездите имаха имена — Сириус, Ригел, или пък Вълк 359 или Рос 154.
Пита Нещото за някои от тях.
— Не знам тези имена — каза то.
— Мислех, че сме дошли от една от тях — каза Масклин. — Ти нали каза…
— Имената са други. В момента не мога да ги идентифицирам.
— Как се казваше звездата, от която са дошли номите? — попита Масклин, легнал в мрака.
— Казваше се Слънце.
— Ама то слънцето си е тук!
— Хората, които живеят край някоя звезда, винаги я наричат Слънце. Така е, защото вярват, че тези звезди са особено важни.
— Те… Искам да кажа, ние, много звезди ли сме посетили?
— Имам регистрирани 94 563 като посетени от номите.
Масклин се втренчи в тъмнината. Големите числа му създаваха трудности, но разбираше, че това число е от най-големите. „Изобилен Пазарлък!“ — помисли си той, после се сконфузи и се поправи на: „Уф! Всички тия слънца, на мили оттук, а пък аз просто трябва да подкарам един камион!“