Ангало измъкна тефтера си. Беше почти почернял.
— Почти го бях изгубил — каза той. — За малко не го изядох по едно време, толкова бях гладен.
— Да, ама за карането какво ще кажеш? — настоя Масклин, държейки под око баба Моркий, чието търпение явно се бе поизчерпало. — Как точно се кара?
Ангало набързо претараши тефтера.
— Записах си някъде — промърмори той. — А, ей го — той подаде тефтера на Масклин.
Масклин разгледа заплетената рисунка на лостове, стрелки и числа.
— Врътнете ключа… едно, две… натиснете червеното копче… едно, две… натиснете педал номер едно надолу с ляв крак, бутнете големия лост наляво и го изтеглете нагоре… едно, две… внимателно отпуснете педал едно, натиснете педал номер две… — той се предаде. — Какво значи всичко това? — запита той. Плашеше се от отговора. Знаеше какъв ще бъде.
— Така се кара камион — обясни Ангало.
— О, така ли? Ама такова, всичките тия педали и копчета, и лостове, и не знам какво си… — смънка Масклин.
— Всичките ти трябват — гордо заяви Ангало. — А после се втурваш, сменяш скоростите и…
— О, да. Разбрах — опули се Масклин срещу парчето хартия.
„Как?“ — мислеше си той.
Ангало направо се беше престарал. Веднъж, като останал сам в кабината, бе измерил височината на онова, което наричаше Скоростен Лост и което явно беше много важно нещо. Един ном му се нанасяше пет пъти. А голямото подвижно колело, което също явно беше много важно, беше широко колкото осем нома, наредени в редичка.
Пък и ключове ти трябваха. Масклин представа си нямаше за ключовете.
Нямаше си представа за нищо.
— Добре се справих, а? — каза Ангало. — Всичко е тук вътре!
— Да, да. Страхотно се справи.
— Хубавичко го прегледай, вътре всичко пише. Всичко — и за мигача, и за клаксона — продължи Ангало с ентусиазъм.
— Да, да. Сигурен съм.
— Газ, спирачки — каквото си щеш!… Ама май нещо не си доволен…
— Сигурен съм, че си ми осигурил доста мислене…
Ангало го сграбчи за ръкава.
— Казваха, че имало един-единствен Магазин — възбудено задърдори той. — Не е вярно. Навънка е толкова голямо, толкова… голямо! Има и други Магазини. Видях ги. В тях може би живеят номи! Живот в други Магазини! Ти го знаеш, разбира се.
— Я вземи поспи — каза Масклин толкова учтиво, колкото успя.
— Кога ще тръгваме?
— Има много време. Не се безпокой за това. По-добре поспи.
Той се понесе от болничната стая и се натресе право сред една караница. Херцогът се бе върнал с малка свита и искаше да отведе Ангало в Книжарския отдел. Караше се с баба Моркий. Или поне се опитваше да го прави.
— Мадам, гарантирам Ви, че ще се грижат за него! — тъкмо казваше той.
— Хъм! Че вий кво разбирате от дохтурлък? Че вий тука от какво сте боледували? Там, откъдето идвам — гордо рече баба, — току се разболяваш от едно, от друго и тъй по цяла година! Настинки ли не щеш, изкълчвания ли, корем ли ще те заболи, нещо ще те ухапе ли — няма отърване! Ей на туй му се вика опит. Мога да се закълна, че съм виждала болни повече пъти, отколкото вие — топло ядене! А пък ти — тя ръгна херцога в корема, — си хапвал такова нещо, доколкото знам!
— Мадам, мога да наредя да ви арестуват! — изрева херцогът.
Баба Моркий подсмръкна.
— Че това какво общо има?
Херцогът отвори уста, за да изреве пак, и точно тогава зърна Масклин. Затвори я.
— Много добре — каза той. — Всъщност вие сте напълно права. Но ще го посещавам всеки ден.
— Ама за не повече от две минути, да знаеш! — смръкна баба.
— Пет! — каза херцогът.
— Три — рече баба.
— Четири — спазариха се те.
Херцогът кимна и повика с жест Масклин при себе си.
— Говорил си със сина ми.
— Да, сър — отвърна Масклин.
— И ти е разказал какво е видял.
— Да, сър.
Херцогът сякаш се бе смалил. Масклин винаги го бе мислил за едър, но сега осъзна, че по-голямата част от ръста му явно се дължеше на нещо като вътрешно издуване, все едно беше напомпан с важност и авторитет. Сега тези неща ги нямаше. Херцогът изглеждаше разтревожен и несигурен.
— А — каза той поверително на лявото ухо на Масклин. — Мисля, че ти изпратих хора, нали?
— Да.
— Справят се, нали?
— Да, сър.
— Ако имаш нужда от още помощ, ще ми кажеш, нали? Каквато и да е помощ — гласът на херцога бе стихнал до мънкане. Той несигурно потупа Масклин по рамото и се отдалечи.