— Какво му става? — попита Масклин.
Баба Моркий започна да намотава бинтове, все едно, че й плащаха за това. На никого не трябваха, но, според нея, друго си беше да се запасиш добре. Очевидно толкова добре, че да стигне за целия свят.
— Налага му се да мисли — обади се тя. — Хората винаги се тревожат, като опре до мислене.
— Никога не бих си и помислил, че ще бъде толкова трудно! — изхлипа Масклин.
— Искаш да кажеш, понятие си нямал как ще подкараме камиона? — попита Гърдър.
— Ама никакво? — добави Грима.
— Аз…, ами такова, мислех си, че камионите, такова, някакси отиват там, където искаш — обясни Масклин. — Мислех си, че щом го правят за човеците, и за нас ще го направят. Изобщо не съм очаквал всичкото това — едно, две, бутни, дръпни! Тия колела и педали са огромни, виждал съм ги!
Пулеше се разсеяно срещу тях.
— Цяла вечност съм го премислял — каза той. Чувстваше, че само на тях двамата можеше да се довери.
Картонената врата се пооткрехна и вътре надникна жизнерадостно личице.
— Тая ще я харесате, господин Масклин — каза притежателят му. — Попрочетох пак едно-друго и…
— Не сега, Винто. Малко сме заети — отвърна Масклин.
Лицето на Винто помръкна.
— О, можеш и него да изслушаш — насърчи го Грима. — Тъй и тъй сега няма какво друго важно да вършим.
Масклин наведе глава.
— Е, момчето ми — обади се Гърдър с насилено жизнерадостен глас. — На каква идея си се натъкнал този път? Да не би да е да впрегнем пред камиона диви хамстери?
— Не, сър — отговори Винто.
— Или пък си мислиш, че може да го накараме да му поникнат крила и да хвръкнем в небето?
— Не, сър. Ей, тази книга намерих, сър. Тя е за това, как се ловят човеци. А после може да си намерим калтак…
Масклин пусна болезнена усмивчица.
— Обясних му, че човеците не ни вършат работа — каза той. — Нали ти казах, Винто. Пък и не съм сигурен, че ако вземем да ги плашим с асоциални себеподобни…
Момчето, сумтейки от усилие, разтвори книгата.
— Вътре има картинка, сър.
Погледнаха я. Беше нарисуван легнал човек. Бе заобиколен от номи и свързан с въжета.
— А стига бе! — обади се Грима. — И нас ни има нарисувани в книгите им!
— О, тази я знам — презрително каза Гърдър. — „Пътешествията на Гъливер“. Ама това не е истина, това са приказки, измислици…
— Ние — на картинка в книга! — не спираше Грима. — Я виж ти! Видя ли, Масклин?
Масклин се пулеше в пространството.
— Браво, браво, ти си добро момче — каза Гърдър. Гласът му сякаш идваше кой знае откъде. — Много ти благодаря, Винто, а сега, моля те, тръгвай си.
Масклин продължаваше да се пули в пространството. Ченето му увисна. Усещаше как идеите бълбукат вътре в него и се бъхтят в черепа му.
— Въжета — отрони той.
— Това е само на картинка — каза Гърдър.
— Въжетата! Грима, въжетата!
— Въжетата?
Масклин вдигна юмруци и се втренчи в тавана. В такива моменти бе почти възможно да повярваш, че там горе — над Детските Дрешки — ИМА някой.
— Виждам път! — изкрещя той, а тримата го гледаха в няма почуда. — Виждам път! О, Арнолд Брос (създаден в 1905), виждам път!
Същата вечер, след Затваряне, няколко дузини дребни, набити фигурки се промъкнаха по пода на гаража, прекосиха го и изчезнаха под един от паркираните камиони. Ако някой слушаше, можеше да чуе от време на време тихичък звън, тупване или ругатня. След десет минути вече бяха в кабината.
Стояха и се оглеждаха в почуда.
Масклин се примъкна до един от педалите — беше по-висок от него самия — и го бутна за опит. Разклати се и толкова. Още няколко души притичаха да помогнат и накрая успяха да го помръднат.
Един стоеше настрани и замислено ги гледаше. Беше Доркас. От колана му висяха какви ли не инструменти — саморъчна изработка. Той разсеяно въртеше в ръцете си графита, който когато не го използваше, постоянно бе затъкнат зад ухото му.
Масклин го приближи.
— Какво ще кажеш?
Доркас се почеса по носа.
— Всичко е в лостовете и макарите — каза той. — Голяма работа са тия лостове. Дайте ми лост, достатъчно дълъг, и достатъчно стабилна опорна точка, и ще преместя Магазина.
— Засега ще стигне да преместиш и само един от тия педали — учтиво рече Масклин.
Доркас кимна.
— Ще пробваме — каза той. — Добре, момче. Давай го.
От ръка на ръка пренесоха една летва чак от отдел „Направи си сам“ и я вмъкнаха в кабината. Доркас се мушкаше тук и там, мереше разстояния с конец и най-накрая ги накара да тикнат единия край на летвата в една пукнатина на металния под. На другия край се наредиха четирима и я задърпаха напреки, докато опря до скоростния лост.