Лицето на човека се разпълзя в бръчки на дълбоко смайване и тогава, бавно като облаците, носещи се по небето, го покри паниката. Той пусна дръжката, обърна се и — доколкото го можеше един човек — се понесе с бясна скорост към вратичката. И докато си се носеше, горящата цигара падна от устата му, преобърна се във въздуха — и пак, и пак — и бавно се спусна на пода.
Масклин и Ангало се спогледаха. После погледнаха сигналиста.
— Давай! — изкрещяха те.
Миг по-късно целият камион се затресе, а отборите бодро подхванаха сложния процес с превключването на скорост. После той мръдна напред.
— Бързо! Бързо, казах! — изкрещя Масклин.
— Какво става? — изкрещя и Доркас. — Ами вратата?
— Ще я отворим! Ще я отворим!
— Как?
— Е, не изглеждаше много дебела, нали?
За човеците светът на номите е забързан свят. Номите живеят толкова бързо, че нещата, които се случват покрай тях, им изглеждат бавнички, тъй че камионът сякаш бавно се понесе по пода, издрала по рампата и съвсем безгрижно фрасна вратата. Последва протяжен грохот и шум от раздиращ се метал, нещо изстърга по покрива на кабината — и изведнъж вече нямаше никаква врата, а само мрак, целият набучен със светлини.
— Наляво! Тръгвайте наляво! — изкрещя Ангало.
Камионът бавничко се размота, мързеливо трясна някаква стена и лекичко се изтърколи по улицата.
— Давай! Не спирай! Сега направо!
Ярка светлина за миг проблесна върху отсрещната стена. И после зад тях нещо рече „буффф“.
13.
I. И рече Арнолд Брос (създаден в 1905): Всичко Свърши.
II. Всички Завеси, Килими, Спални, Бельо, Играчки, Шапки, Галантерия, Железария, Електроматериали.
III. Всички стени, подове, тавани, асансьори, движещи се стълби.
IV. Всичко Си Върви.
По-късно, когато се стигна до написването на следващите глави от „Книга на номите“, писаха, че краят на Магазина започнал с „бам!“ Това не е вярно, но го писаха така, защото „бам!“ звучи по-впечатляващо. Всъщност звукът на кълбото от жълтооранжев огън, което се изтърколи от гаража, помело останките от вратата, приличаше повече на онзи, с който гигантско куче лекичко си прочиства гърлото.
Буффф.
По онова време номите не бяха в подходящо положение да му обърнат голямо внимание. Повече ги засягаха шумовете от разни други неща, които почти се блъскаха в тях.
Масклин беше подготвен за другите превозни средства по шосето. В „Правилника за движение по пътищата“ пишеше сума ти неща във връзка с тях. Много беше важно да не се блъскаш в тях. Онова, което го тревожеше, беше, че те явно бяха страшно навити да се блъскат в камиона. Издаваха продължителни мучащи звуци — като болни крави.
— Малко наляво! — кресна Ангало. — После надясно — само на косъм, после давай направо!
— Косъм ли? — провлече сигналистът. — Май не знам никакъв знак за косъм. Можем ли…
— По-бавно! Сега малко наляво! Трябва да минем от другата страна на пътя!
Грима надникна над „Правилника за движение по пътищата“.
— Ние СМЕ от дясната страна!
— Да, ама на нас трябва да ни се пада отляво!
Масклин навря пръст в страницата пред себе си.
— Тук пише, че трябва да покажем раз… разбиване…
— Разбиране — измърмори Грима.
— Разбиране спрямо останалите на шосето. — Един трус го метна по очи. — Това пък какво беше?
— Това бяхме ние, когато се качихме на бордюра! Надясно! Дясно!
Пред погледа на Масклин се мярна ярко осветена витрина — само миг, преди камионът да се вреже в нея странично и да тупне пак на шосето под душ от стъкълца.
— Сега наляво! Наляво! Сега надясно! Надясно! Направо! Наляво! Ляво казах! — Ангало се беше оцъклил срещу объркания пейзаж от светлини и силуети пред тях.
— Тук има друго шосе — обади се той. — Наляво! Ляво, бе! Много, много ляво! Още по-ляво!
— Има знак — опита се да помогне Масклин.
— Ляво! — изцвърча Ангало. — Сега надясно. Дясно! Дясно!
— Че нали беше ляво — изрепчи му се сигналистът.
— Ама сега е дясно! Още по-дясно! Сега малко на чорчик!
— Нямаме сигнал за…
Този път „буффф“ не вършеше работа. Съвсем определено „бам“ си беше. Камионът се трясна в една стена, изора в нея бразда под дъжд от искрички, намърда се в една купчина кофи за боклук и спря.
Последва тишина — ако не смятаме „пссссс“ и „тънн! тънн!“, които от време-навреме се чуваха от мотора.