Бригадата на спирачния педал погледна нагоре в почуда, но се подчини. Чуха се писък на гуми, крясъци на изхвърлени напред номи и, накрая, много хрущене и трещене откъм предната част на камиона, докато той се плъзгаше през разнообразни бариери и конуси.
— По-добре ще е — обади се Ангало, когато камионът най-накрая спря, — да има някоя свястна причина за всичко това.
— Ударих си коляното — изхленчи Гърдър.
— Няма вече шосе — просто каза Масклин.
— Много ясно, че има — озъби се насреща Ангало. — Ние нали сме на него?
— Погледни надолу. Дотук беше. Просто погледни надолу — каза Масклин.
Ангало се втренчи в пътя пред тях. Най-интересното беше, че пътят го нямаше. После се обърна към сигналиста.
— Ще може ли, ако обичаш, само мъничко така назад? — каза той с тихичък гласец.
— На косъм ли? — попита сигналистът.
— Я не се занасяй — каза Ангало.
Грима също се беше втренчила в ямата на шосето. Беше голяма. И дълбока. От дълбините й стърчаха няколко тръби.
— Понякога — каза тя, — си мисля, че човеците въобще не знаят как точно се използват думите.
Докато камионът внимателно се отдалечаваше от ямата на заден ход, след като потроши едно-друго и премина по тревата — и докато пътят отново се разчисти, Грима прелисти пак „Правилника“.
— Време е да си имаме едно наум за това — каза тя. — Не можем да приемаме, че всяко нещо означава онова, което гласи. Тъй че нека караме по-бавно.
— Съвсем безопасно си карах — нацупено каза Ангало. — Не е моя грешка, че все накриво върви.
— Тогава карай бавно.
Взираха се смълчани в търкалящия се под тях път.
Отпред цъфна друг знак.
— „Въртележка“ — каза Ангало. — И отдолу е нарисуван кръг. Добре. Някакви идеи?
Грима отчаяно запрелиства „Правилника“.
— Веднъж видях нарисувана въртележка — обади се Гърдър. — Ако това може да ни е от помощ. Имаше я в „Отиваме на панаир“. Голямо блестящо нещо и по него има много позлата и кончета.
— Сигурна съм, че не става въпрос за това — промърмори Грима, докато трескаво обръщаше страниците. — Сигурна съм, че тук имаше нещо подобно, някаква…
— Позлата, а? — каза Ангало. — Във всеки случай, сигурно лесно ще я забележим. Мисля — той хвърли поглед към Грима, — че може да пуснем малко трета скорост…
— Точно така, мистър Ангало, сър — рече сигналистът.
— Позлатени коне не виждам — каза Масклин. — Да знаете, не съм съвсем сигурен…
— И трябва да се чува бодра музика — добави Гърдър, доволен, че и той има някакъв принос.
— И бодра музика не чу… — започна Масклин.
Чу се продължително изсвирване на клаксон. Шосето свърши и го смени насип, покрит с храсталак. Камионът го изкачи с рев, всичките му колела изведнъж се откъснаха от земята, после той тупна от другата страна на въртележката и продължи още малко по отсрещния път, като залиташе насам-натам. Повървя и спря.
В кабината отново настъпи тишина. После някой изхленчи.
Масклин допълзя до ръба на платформата и се вгледа в уплашеното лице на Гърдър, който висеше отдолу.
— Какво стана? — изхлипа той.
Масклин го изтегли горе, където нямаше нищо страшно, и го поизтупа.
— Мисля — каза той, — че макар табелите да казват онова, което искат, онова, което казват, не е онова, което искат да кажат.
Грима се измъкна изпод „Правилника“. Ангало размота от себе си вървите и откри, че гледа право в бясната й смръщена физиономия.
— Ти — каза тя, — си пълен идиот. И си се вманиачил по скоростите! Що не СЛУШАШ какво ти се говори?!
— Я не ми дръж такъв език! — разтрепери се Ангало и заотстъпва. — Гърдър, кажи й, че не може да ми държи такъв език!
Гърдър седеше на ръба на платформата и трепереше.
— Що се отнася до мнението ми в момента — каза той, — тя може да ти вика както си иска. Карай, момичето ми.
Ангало му метна кръвнишки поглед.
— Виж го ти! Нали ти ги разправяше ония за златните коне! Аз нещо не ги видях тия златни коне! Някой да е видял златен кон? Тоя се раздрънка за златни коне и ме обърка…
Гърдър му се закани с пръст.
— Я не ми викай „тоя“… — започна той.
— А ти не ми викай „момичето ми“ с тоя тон! — изпищя Грима.
Из дълбините долетя гласът на Доркас.
— Не че искам да ви прекъсвам — каза той, — ама ако това се повтори още веднъж, тук долу има хора, които много, ама много ще се ядосат. Ясен си съм?
— Просто малък проблем с кормуването — извика Масклин с бодър глас. После се обърна към другите.
— Вижте сега какво — каза той кротко. — Тия караници трябва да спрат. Натъкнем се на някакъв проблем — и веднага започваме да се дърлим. Не е разумно.