В тишината на горещия следобед, докато те изследват, а Ванеса хрупа ябълка след ябълка, прави слънчеви бани или свои проучвания, или мие косата си, и безброй пчели хвърчат насам-натам, заети да събират мед, решавам да направя опис.
Започвам с дърветата. Като начало, преброявам петдесет и четири маслинови дървета, които растат по протежение на предните тераси и от двете страни на къщата. Може да има и други нагоре по хълма, но на този етап е невъзможно да стигна до тях. Опитвам се да си припомня истории или митове, които съм чела или чувала за маслините — със сигурност най-древните от всички дървета. Мисля, че гърците са ги донесли в Прованс преди две или повече хилядолетия, докато са търгували по Средиземноморието.
Възнамерявам да се заема с отглеждането на нашите. Маслините са горчиви плодове и не могат да се ядат направо от дървото. Четирите начина за тяхното използване, които познавам, са: да се пресоват, за да се получи зехтин; да се консервират в саламура или да се мариноват и да се сервират с аперитив или сложени в салата; да се използват за готвене; да се направи от тях тапенада — пастет, създаден от господин Мение в Марсилия в края на XIX век. Името идва от tapéno, което е провансалската дума за каперси.
Тапенадата се прави от смачканите на каша маслини, смесени с каперси и аншоа. Може да се намаже върху топли препечени филийки и да се поднесе с изстудено вино — и е много вкусна. Но може би тези удивително древни дървета имат други дарове, които ми предстои да открия. Откакто съм тук, научих, че тяхната дървесина гори по-добре от много други, и ние ще се окажем с голямо количество дърва за огрев — всяко дърво се нуждае от резитба. Короните на маслините са прекалено гъсти и високи. Перфектно подкастреното маслиново дърво е това, през което може да прелети лястовица, без крилете ѝ да докоснат клоните.
Без да бързам, събирам такива откъси от информация. Докато обикалям из фермата със списък в ръка, си обещавам, че следващия път, когато отида в Кан, ще купя ръководство за отглеждане на маслини. И все пак, независимо колко ще науча, трябва да намерим някой човек с опит, който може да поеме тази високоспециализирана работа. Тук, на юг, това е много уважаван занаят. На този етап нямам представа как ще стане това, но съм уверена, че когато му дойде времето, подходящият за тази работа човек ще се появи.
Имаме четири бадемови дървета, най-голямото от които е на нивото на басейна, вдясно от къщата, от другата страна на осланената портокалова горичка. То е приведено напред под доста опасен ъгъл и ще се наложи да бъде подкастрено и подпряно, преди поривите на мистрала да го изтръгнат от земята с корените, отнасяйки и част от подпорната каменна стена. Ще ми бъде неприятно да го загубим. Мястото му е идеално, за да се виждат неговите опушенорозови цветчета от всички тераси с изглед към морето. Бадемите цъфтят по-рано от повечето овощни дървета, така че очаквам да видим първите му цветчета по някое време през февруари. По-късно ядките му — щом бъдат извадени от зелените им черупки, които приличат на меки, пухкави гъсеници — могат да бъдат изпечени на открит огън.
Портокаловата ни горичка е жалка гледка. Всичките шест дървета са мъртви. Ще ги отсека, преди да зазимим къщата.
Малко по-наляво и с изглед към морето забелязвам две черешови дървета. Те са развили големи корони, нуждаят се от подкастряне и най-вероятно ще дадат плод някъде по времето на филмовия фестивал в Кан. Бихме могли да си похапваме от тях вместо пуканки по време на прожекциите. От другата страна има високо лаврово дърво, до което не мога да се добера заради буйната растителност, но почти усещам вкуса на множеството бъдещи супи и печени ястия, подправени с розмарин, зехтин, добит от собствената ни маслинова реколта, и прясно набрани дафинови листа.
Досега съм преброила осем смокинови дървета, едното от които сигурно е най-голямото овощно дърво, което някога съм виждала. То ми напомня на праисторическо животно — стволът му е толкова дебел и чепат. Смокинята засенчва част от стръмната ни автомобилна алея и крие много грозен електрически стълб, от който веднага след като средствата ни позволят, ще се отървем, като прекараме подземни електрически кабели от пътя до къщата.
Няколко от клоните ѝ са се разпрострели над автомобилната алея и висят над басейна. Те са самото изкушение. Представям си как си почивам между две обиколки, протягам ръка за някоя узряла смокиня и я излапвам, докато бездействам във водата. В миналото никога не съм била особено голяма любителка на пресните смокини, но се чудя дали животът ми сред тях няма да промени моя вкус. Тъпченето с прясно набрани смокини ми се струва хедонистично. То извиква в съзнанието ми картини на римски бани с роби, поднасящи купи, пълни с презрели плодове. Смокинята е еротичен плод, сочен, богат на семена, с лепкав сок. Както стоя на алеята с вирната нагоре глава, придържайки с пръсти панамената си шапка, и се взирам в зелената необятност на дървото, внезапно осъзнавам, че по него няма цветчета. Чудя се защо. И как ли се опрашва. Толкова много сладка храна и бедните пчели да нямат причина да я посещават.