По време на една следобедна почивка от писането правя разходка в долината отвъд нашата земя, където срещам странен мъж, който ми напомня на минотавър или на Голиат. Представя се като нашия съсед Жан-Клод. Боже мой! Това е мъжът, който е написал бележката с оплакването от Памела. Усмихвам се мило. Не бих искала да ядосам този тип — телосложението му е като на вол. Има остра черна брада и черна, вързана на опашка коса, която се спуска до несъществуващата му талия. Облечен е само с червени поплинени къси панталони със странна кройка и високи до прасеца черни гумени ботуши и носи две празни кофи — по една във всяка ръка, като доячка. Едва съм споменала нашите имена, когато той изстрелва въпроса си:
— По кой воден план сте вие?
Нямам абсолютно никаква представа и се въздържам да призная, че дори не съм наясно, че човек има избор по този въпрос.
— Попитайте съпруга си, моля, и ме уведомете.
Чинно обещавам да направя това и доволен от отговора ми, той предлага да се отбием за по един apéro, аперитив, с него и съпругата му Одил в седем часа вечерта. Приемам. Любопитна съм.
— Донесете сметката си за вода! — подвиква съседът след мен, когато отново поемам по ухаещата на орлови нокти пътека.
Потънала още час-два в моята работа, преди нашия apéro отделям време да потърся „маслина“ в Оксфордския речник и с изумление научавам, че съществуват много различни видове маслини.
Вечнозелено дърво, Olea Europaea, европейска маслина, особено културната Olea Sativa, с тесни листа, зелени отгоре и сивкави отдолу, и аксиларни съцветия от малки белезникави четирилистни цветчета; отглежда се в средиземноморските страни и други топли райони заради плодовете и получавания от тях зехтин. Общият термин Olea се прилага и за различни дървета и храсти, свързани с обикновената маслина или приличащи на нея по външен вид, или по това, че дават масло.
Американски османтус, Фалшива маслина, Черна маслина, Калифорнийска маслина, Бял канариум, Ароматен османтус, Дива маслина.
Плодът, или зърното на Olea Sativa, е малък овален костилков плод, който става синьо-черен, когато узрее, с горчиво плодово месо, богато на масло, и твърда костилка. Той е ценен като източник на зехтин, а също така се яде маринован в неузряло състояние.
В речника също така се казва, че колкото са по-узрели плодовете, толкова са по-черни на цвят. Предполагам, че нашите дървета са от сорта Olea Sativa, но ще трябва някой да ми го потвърди. Къде ли човек може да потърси Терминалия амазония, Остролист османтус или всъщност който и да е от другите видове? Ако ги засадим, дали ще виреят в нашата ферма? Какви плодове, ако изобщо родят такива, ще дадат? Лично аз намирам прилагателното „сивкави“ за твърде слабо, за да опише очарователно съблазнителния седефен цвят на долната страна на листата.
В уречения за аперитива час двамата с Мишел поемаме бавно по пътя, хванати ръка за ръка. Високи кипариси го охраняват от двете страни като загадъчни центуриони, докато насекомите дрезгаво скриптят във вечерната тишина. Мишел заминава за Париж на сутринта и аз съм нещастна. Пред портата на величествената каменна къща, на чиято табела пише „Овощната градина“, дръпваме синджира на камбанката. В чантата си съм напъхала бутилка от най-доброто бордо, което имаме. Носим го като подарък за помиряване — чувствам, че този човек ще ни натяква за нашето зле възпитано куче. След секунди един набит ротвайлер с голяма и кръгла като автомобилна гума глава се хвърля срещу желязната порта. Дум-дум. Ръмжи и лае като куче пазач пред портите на ада. Отстъпваме назад. Казват, че кучетата приличат на своите стопани, а това създание е яко и страшно като самия Жан-Клод.
Гърлен рев прозвучава от една тераса отвъд плувния басейн. Ротвайлерът мигновено се оттегля като наказано пале и се скрива зад паркираната на алеята каравана. Портата се отваря и ние пресичаме застлания с чакъл паркинг, минавайки край няколко доста внушителни столетника — от средата на единия се извисява като гигантско копие съцветие с жълти цветове. Караваната, зад която кучето още се крие, може да се мери по количество ръжда само със стария ван на мосю Ди Луцио. Появява се Жан-Клод, все така облечен само с червени къси панталони, но без гумените ботуши, и ни кани на долния етаж на къщата.