Пътуването до втория остров не отне почти никакво време. Преодоляваме поредица от големи, доста опасно назъбени скали и ето че пристигаме, акостирайки безопасно в пристанището. Мишел ме хваща за ръка и ме повежда към брега. В момента, в който стъпвам на сушата, ме посреща, не, обгръща ме наситена с боров аромат тишина, деликатна като човешки пулс. Мястото излъчва хармония и покой. Поемам дълбоко дъх и се обръщам. Не се вижда нищо друго, освен борова гора, бреговата линия и бистрото Средиземно море — смесица от синьо и млечно тюркоазено. Солената вода залива пясъчния плаж, облизва избелелите скелети на изхвърлените от морето парчета дърво и плавей и след това леко се отдръпва като задоволен любовник. Като изключим заминаващия ферибот, ние сме като изоставени на пустинен остров. Трудно е да се повярва, че сме толкова близо до дома ни и че този рай от евкалипти и алепски борове се вижда от нашата тераса. Съзирам статуя на Дева Мария. Високо сред върховете на дърветата тя е разперила ръце, загледана към пролива, и го благославя.
— Хайде, ще посетим Леринското абатство, ще купим лавандулово масло от неговия магазин, ще обиколим острова и по обяд ще хванем ферибота обратно за Света Маргарита.
Обръщаме се към вътрешността и обградени от двете страни от лозя, се отправяме към абатството — центъра на острова, намиращ се само на пет минути път, където попадаме на църква и сводеста каменна алея, която води до магазина и градините. На стратегически места край пътеката са поставени каменни пейки, за да може човек да поспре за размисъл и молитва. Искам да удължа момента, за да пообщувам с естествената красота тук, да поема аромата на боровете и евкалиптите, но Мишел ме подтиква да продължа напред.
Докато наближаваме абатството, той ми разказва набързо една сбита история. Двата острова някога били най-могъщите религиозни центрове в южната част на Франция. Този бил първият, който бил зает през V в. от отшелника свети Онора (откъдето идва името му), когато епископът на Фрежюс го насърчил да дойде и да създаде място за свещено уединение. Манастирът бил построен и под покровителството на свети Онора се превърнал в център за обучение на начинаещи свещеници, както и в школа за изучаване на християнската философия. Свети Онора — по-късно епископ на град Арл, починал през 429 г., но традициите на манастира се запазили дълго след него и продължавали и до днес, с изключение на един кратък период в края на XVIII и началото на XIX в., когато островът е бил експроприиран, предложен на търг и купен от една актриса от „Комеди Франсез“.
Представата, че е бил собственост на актриса, ме кара да се засмея от удоволствие. Според Мишел, носещата екзотичното име госпожица Алзиари дьо Рокфор била голяма приятелка на художника Фрагонар. Копнея да науча повече. Била ли е така очарователна, както внушава името ѝ?
През 1869 г. — Мишел не знае по каква причина — островът бил върнат на цистерцианските монаси, които го обитават, обработват земите му и се трудят за него и за обновяването на неговия укрепен манастир и досега.
— О, виж, пристигнахме.
В Цистерцианския орден се съблюдава мълчание. Има дискретни табели, приканващи ни да говорим шепнешком, да бъдем облечени подобаващо и да зачитаме традициите на жителите на острова. Неуместна гледка в тази историческа обстановка представлява обществената телефонна кабина, разположена на мястото, където се кръстосват два прашни пътя, обградени от борови дървета. Секунди по-късно виждаме пред нас група дебели американци, без ризи и по къси панталони, които са се струпали пред портите на абатството, снимат с фотоапарати и си подвикват високо едни на други да дойдат и да видят това или онова. „Не могат ли да четат?“ — питам се ядосано, или просто пренебрегват тези порядки с убеждението, че не са предназначени за тях? Но после си напомням, по-малко осъдително, че табелите, разбира се, са написани на френски език. Може да не са разбрали посланието. От външната страна на манастирските стени високи палми хвърлят сянка и украсяват подхода към него. Дърветата са отрупани с гроздове от тъмнорубинени плодове, напомнящи прекалено големи череши, а не фурми. Пътеките са обградени от двете страни с прецъфтели африкански лилии и с високи като дървета кактусови смокини, които изпълват цветните лехи. Те също са отрупани със своите узрели, керемидени на цвят бодливи круши.