Вместо коледен пудинг или десерт имаме сирене — ронлив пармезан и меко сирене „Сен Марселен“, съхранено в зехтин с билки, — което се полива с чаши тъмночервено вино. Топлината на огъня, бордото и храната ни запленяват и опияняват. Никоя друга храна не ми се е струвала така разкошна.
Стаята ухае на зърната карамфил, които посипах върху жаравата, и кората на изядените корсикански клементини, която пращи и съска, потъмнявайки и извивайки се като картофен чипс. Те отделят остър, сладък аромат и извикват спомени от Коледите в детството и натъпканите чорапи, които лежат отворени в подножието на елхата. Мушкаме се рано в леглото, за да се насладим на радостите на любовта. Дори нашият неравен дюшек, който сме довлекли от стаята, която бяхме избрали за наша спалня, при топлината на подскачащите пламъци, не може да намали очарованието на тези дни за мен. Сгушени един до друг, преброяваме пет гекона върху рамката на камината.
— Чудя се дали те са наясно, че сме тук? — питам Мишел.
— Със сигурност. Те са пазители на дома. Те бдят над нас.
Нелогично, но звучи правдоподобно. Всеки отворен шкаф или врата разкриват гекони, които се разбягват от светлината, за да намерят тъмнина и анонимност, но сега в нашата семпла празнична всекидневна те са се настанили на топлата рамка на камината, за да споделят Коледата с нас.
— Съмнявам се, че някога ще бъдем отново толкова щастливи — прошепвам, когато затваряме очи и се заслушваме в пращенето на горящите маслинови клони. Това е мимолетен коментар, казан в момент на блажено задоволство, но никога не трябваше да бъде изричан на глас, защото се оказва плод на смътно, подсъзнателно предусещане.
На следващата сутрин Мишел най-накрая успява да се свърже с госпожа Бланко в нотариалната кантора. За съжаление, документите не били пристигнали от данъчната служба в Централна Франция, пък и така или иначе мосю и мадам Б. я били уведомили, че не са свободни да пътуват през този период. Като затваря телефона, Мишел се усмихва окуражително и аз, от своя страна, се опитвам да изглеждам радостна. Проблемът ще бъде разрешен, успокояваме се един друг, но безпокойството ни нараства.
Маслиновите дървета са обгърнати от плевели и треволяк, паяжини и заплетени пълзящи растения. Изобилните им плодове капят от неподкастрените им клони и изчезват сред буците пръст и тревата на земята. Скрити в избуялата растителност, те кротко изгниват. Тези плодове се връщат неизползвани в почвата, оставяйки като свидетелство за себе си само твърдите си костилки. Боли ме да гледам как се пропилява такъв силен еликсир.
Споменавам на Мишел, че е много важно веднага след като приключи продажбата, да наемем специалист, който да подкастри дърветата и да почисти целия терен. Амар изглежда подходящият за нас човек, стига да се договорим за цената. Той е тунизиец, който живее в Южна Франция от юношеска възраст. За разлика от много чуждестранни работници, които прекарват определени периоди от годината във Франция и след това се връщат при семействата си в някоя от северноафриканските страни за останалите месеци, Амар се е оженил тук и отглежда децата си като млади френски граждани. Той е мошеник, но е симпатяга, който не желае да навреди на никого. Лицето му е кръгло като на новородено бебе. Като се добави към това и по-тъмният му африкански тен, то ми напомня на лъскав кестен. Обаче на тази лъскава невинност са разположени две хитри очи, които гледат изпитателно.
Амар ни посещава същия следобед след обаждане от Мишел. Факт, който тепърва ще научим, е, че всички чужденци, които купуват имоти в тази част на Франция, са считани автоматично за богати и следователно лесна плячка за огромния брой работници — мошениците, както и истинските занаятчии, — които живеят от търговията с вили край брега. Амар оглежда изучаващо терена надлъж и нашир, като мълчаливо изчислява стойността на имота, а след това и виделия много път очукан автомобил, паркиран на алеята, който съвсем не предполага богатство. Въз основа на оценката си той преценява докъде може да стигне и след това говори с нужната предпазливост, опипвайки почвата, като съобщава възнаграждението си. Цифрата е астрономическа. Амар вижда нашия шок и веднага дава заден ход.
— Но това е пазарната цена, cher Monsieur. Очевидно за вас ще обмисля специална оферта.
Мишел свъсва вежди, гледа изучаващо земята, рови пръстта с обувката си. Той сякаш преценява предложението и след подобаващо размишление прави контрапредложение, с деветдесет процента по-ниско. Амар се усмихва като закачливо дете, оценявайки дързостта на противниковата игра. Пазаренето е започнало. Двамата мъже си разменят предложения, докато не постигат съгласие: една пета от първоначално поисканата сума. Всички си стисваме ръце. Амар приема безалкохолната напитка — като практикуващ мюсюлманин, никога не докосва алкохол — и се готви да поеме към дома си, но щом стигаме до паркинга, се обръща и се усмихва широко.