– На позиция пет часа, компания от осем души – каза тихо Мидж на Страйк. – Поглеждат към теб.
В същия момент самият Страйк също ги забеляза. Жената, чиято дълга коса имаше същия нюанс на русо като тази на Робин, носеше впита черна рокля и обувки на висок ток с кръстосани връзки, стигащи чак до коленете на гладките ѝ кафяви крака. Мъжът с брокатено официално сако и ярка вратовръзка изглеждаше смътно познат на Страйк, макар на момента да не се сещаше откъде.
– Мислиш ли, че може да са те разпознали от вестниците? – предположи Мидж.
– Адски силно се надявам, че не – изръмжа Страйк. – Иначе бизнесът ми отива на кино.
Снимката, която най-често биваше използвана във вестниците, датираше от годините на Страйк в армията, а сега беше по-стар, с по-дълга коса и с повече килограми. В случаите, когато трябваше да дава показания в съда, винаги се появяваше с гъста брада, която растеше удобно бързо, щом му потрябваше.
Страйк откри отраженията на наблюдаващите го в близката колона и видя, че сега си говореха, сближили глави. Жената беше много хубава и – нетипично за този салон – като че не бе подлагала лицето си на някаква очевидна намеса: по челото ѝ се появяваха бръчици, щом повдигнеше вежди, устните ѝ не бяха неестествено издути и беше твърде млада – може би на около трийсет и пет, – за да си е правила операция от рода на тази, която караше физиономията на най-възрастната жена на масата да прилича на маска.
До Страйк и Мидж едър руснак обясняваше либретото на „Тайнхойзер“ на много по-младата си сътрапезничка.
– ...но Мездрих го е осъвременил – обясняваше той – и в неговата продукция Исус се появява в оргия в пещерата на Венера.
– Исус? Нима?
– Да. Църквата ще вдигне пара и Мездрих ще бъде уволнен – завърши мрачно руснакът и вдигна чашата с шампанско до устните си. – Той си отстоява своето, но нещата ще свършат зле за него, помни ми думата.
– Дългокраката е в движение – промърмори Страйк на Мидж, когато тийнейджърката се изправи с останалите от компанията си, и щраусовите пера, украсяващи минироклята ѝ, се развяха около нея.
– Отива на дансинга – предположи Мидж.
Оказа се права. Десет минути по-късно Страйк и Мидж си бяха намерили удобна наблюдателница от ниша в близост до малкия дансинг, откъдето имаха добър поглед към обекта си – тя танцуваше с обувки, които изглеждаха твърде високи за нея, и продължаваше да поглежда често към входа.
– Чудя се как ли прекарва Робин на ските – извика Мидж към Страйк през гръмналия в залата „Ъптаун Фънк“. – Един приятел си счупи ключицата, когато се пробва за пръв път. Ти караш ли ски?
– Не – отговори Страйк.
– Хубаво място е Цермат – изрече високо Мидж, после добави нещо, което Страйк не чу.
– Какво? – попита той.
– Казах, че се чудя дали няма да се уреди със свалка там. Нова година е добра възможност за такова нещо.
Дългокраката направи жест към приятелката си, че отива да си седне. Като се отдалечи от дансинга, пътьом взе вечерната си чантичка и тръгна да излиза от салона.
– Ще говори по мобилния си телефон в кенефа – предсказа Мидж и пое в преследване.
Страйк остана в нишата. Бутилката безалкохолна бира вече се беше стоплила в ръката му, компания му правеше само гипсова статуя на Бодхисатва. Пийнали хора седяха притиснати едни към други на близките канапета и си крещяха, за да надвикат музиката. Страйк тъкмо бе разхлабил вратовръзката си и бе откопчал най-горното копче на ризата си, когато видя мъжа в брокатеното сако да върви към него, като по пътя се препъваше през протегнати крака и висящи ръчни чанти. Страйк най-сетне се сети кой беше той: Валънтайн Лонгкастър, един от доведените братя на Шарлот.
– Отдавна не сме се виждали – викна той, като стигна до Страйк.
– Да – потвърди Страйк и стисна протегнатата ръка. – Как е при теб?
Валънтайн отметна дългия си влажен от пот перчем от челото и откри очите си със силно разширени зеници.
– Не е зле – викна над бумтящите баси. – Не мога да се оплача. – Страйк забеляза няколко бели прашинки, полепнали край едната му ноздра. – По работа ли си тук, или за удоволствие?
– За удоволствие – излъга Страйк.
Валънтайн изкрещя нещо неразбираемо, в което Страйк долови единствено името на съпруга на Шарлот – Джаго Рос.