>
>
Вайлпекора: Може ли някой от вас да дойде да ми помага в модераторството?
Духче1: Не мога, в момента се крия в тоалетната.
Вайлпекора: Пак ли хомозабавления?
Духче1: Ха-ха.
>
>
>
>
Аномия: Ами Морхаус?
Вайлпекора: Не е на линия днес.
>
>
>
>
>
>
Аномия: Имам да свърша нещо. Връщам се след малко.
>
<Аномия напуска канала>
>
Хартиенобяла: Току-що казах, че и да исках, няма как. Далеч съм.
Хартела: Джош ми има доверие, ясно?
Хартиенобяла: По дяволите, Хартела, разбрахме. Джош Блей има твоя телефонен номер. Стегни се.
Хартиенобяла: изчезвам
>
<Хартиенобяла напуска канала>
>
Хартела: Какъв ѝ е проблемът на тази?
Духче1: Свикнала беше тя да е любимката на Аномия и Морхаус. Не ѝ харесва ти да обираш вниманието вместо нея.
ЛордДрек: За Морхаус знаех, че я харесва, но и Аномия ли?
Духче1: Не знам със сигурност, но той оставя повече да ѝ се разминава, отколкото на всеки друг. Не сте ли го забелязали?
Вайлпекора: Познайте кой каза току-що на модераторския канал, че трябва да отскочи донякъде. Изчезна, сякаш има да върши важна работа.
Хартела: Ами ето ви на. Не че имахме нужда от ново доказателство.
>
>
ЛордДрек: Ще се опита да не изглежда такова плашило, каквото си е, за срещата с него.
Хартела: Мили боже.
ЛордДрек: Единствена ти би могла да го направиш, Хартела.
Хартела: Изчервявам се.
ЛордДрек: Блей би трябвало да иде въоръжен на срещата. Започвам да си мисля, че тя е психопат.
Вайлпекора: Може ли някой от вас да дойде да ми помогне в модераторския канал?
Духче1: Аз.
>
>
Хартела: Боже мой, когато това се разчуе, фендъмът ще гръмне.
ЛордДрек: Самата истина. Дж.Б. ще ти каже ли как е минало?
Хартела: Да, обеща да ми каже.
ЛордДрек: Мамка му, все едно е Коледа
10
Пръстта изровена е по пътя на веселието...
Фелиша Хеманс, Празничната къща
Следващото събрание на целия екип на агенцията се проведе в офиса във втория петък на февруари. Беше мрачен и дъждовен лондонски ден. Стъклата на прозорците бяха блъскани от силни струи, а изкуственото осветление вътре караше всички освен Дев да изглеждат болнаво бледи.
– Така – каза Страйк, след като бяха отхвърлили някои нерешени въпроси и административни уточнения, – минаваме към случая с Покваряващия. Както знаете, смятахме го за твърде умен, та да се навърта около училището на Дългокраката, но вчера по обед това се промени. Мидж?
– Да – потвърди тя, взе кутията с бисквити от Баркли и я подаде на Страйк, без сама да си вземе. – Появи се с неговото беемве в дванайсет и половина, свали стъклото до долу и взе да оглежда момичетата, които излизаха за обяд. Направих снимки, Пат ги принтира.
Пат тикна електронната цигара между зъбите си, отвори папката върху скута си и раздаде наоколо купчинката снимки.
– Както виждате, пише ѝ съобщение, вместо да я спре открито пред съученичките ѝ. След като приятелките ѝ се отдалечиха, тя бързо притича обратно и влезе в колата при него. Разтревожих се, че ще отпрашат нанякъде, но той зави само зад ъгъла, за да не се виждат от училищната порта.
Снимките стигнаха до Робин. Тя ги разгледа една по една. На последната, направена през предното стъкло на беемвето, Покваряващия – хубав, около четиресетгодишен мъж с гъста руса коса и привлекателна крива усмивка – целуваше опакото на дланта на седемнайсетгодишното момиче на седалката до неговата.
– Това с целуването на ръката стана точно преди да бие училищният звънец – поясни Мидж. – Веднага след това тя си провери телефона, видя, че трябва да се връща в час, и хукна. Той замина с колата. Не се върна повече и тя се качи на автобуса за дома както обикновено.
– Но оттогава има развитие – обади се Страйк. – Когато Мидж ми показа снимките, пратих ги право на майката, която ми позвъни тази сутрин. Изобличила Дългокраката, като ѝ казала, че друга майка я видяла да се качва в колата на Покваряващия. Дългокраката твърдяла, че той просто минавал покрай училището и ѝ помахал. Майката настояла да види мобилния ѝ телефон. Дългокраката отказала. Стигнало се до физическа схватка.