– О, не – простена Робин.
– Дългокраката успяла да запази телефона да не го докопа майка ѝ, но тъй като майката плаща сметката му, дистанционно го изключила и изтрила всичко.
– Браво – изрекоха в един глас Баркли и Мидж, но Дев поклати глава.
– Той ще се възползва от това, ще ѝ купи нов телефон. Най-погрешният път, който тази жена може да избере сега, е да се превърне в лошата.
– Съгласен съм – кимна Страйк. – Клиентката вече е в паника какво ли ще се случи, когато отново ѝ се наложи да пътува в чужбина. Дългокраката ще отседне у семейството на съученичката ѝ, което я заведе в „Анабелс“ на Нова година, а те никак не ми се видяха строги по отношение на дисциплината. Така или иначе, в момента майката и дъщерята пътуват за Херефорд за деветдесетия рожден ден на бабата.
– Атмосферата в колата сигурно е фантастична – подхвърли Дев.
– В заключение – каза Страйк, – случаят с Покваряващия продължава, макар да имам усещането, че няма да можем да предоставим на клиентката каквото иска. Дъщеря ѝ е пълнолетна. Онова, което Покваряващия върши, може да е морално нередно, но не е незаконно. Все пак, ако продължава да се навърта около училището, ще имаме нещо, с което да работим.
– Твърде хитър е, за да го прави редовно – отбеляза Дев.
– Удар по топките с бейзболна бухалка може да го вразуми – предложи Баркли.
– На нас ни е нужно да докажем на момичето, че той е гадина – намеси се Робин. – Това би сложило край на всичко. Проблемът е, че сега тя го мисли за прекрасен.
– Дали? – почуди се Мидж. – Или извлича удоволствие от това, че е задигнала гаджето на майка си?
– Може би и двете – отвърна Робин.
– Съгласен съм – каза Страйк.– В психологическо отношение, ако момичето се разочарова от него, връзката със сигурност ще приключи. Но това означава да следим на пълен ден Покваряващия, което ще удвои сметките и клиентката надали ще го приеме. Въобразила си е, че може да сложи точка, като просто заплашва двамата с крясъци.
– Интересно, по телевизията изглежда по-умна – избъбри Дев с уста, пълна с бисквити.
– Никой не е много умен в семейството си – посочи Баркли. – Изобщо нямаше да съм женен, ако тъща ми не беше набивала постоянно в главата на жена ми, че съм безперспективно полицайче.
– Не пребоядиса ли току-що кухнята на тъща си? – попита Робин.
– Да, направих го. И тя почти ми благодари – отговори Баркли. – Вълшебен миг беше.
Робин и Дев се разсмяха на киселото му изражение.
– Имаме сравнително ненатоварен уикенд – изрече замислено Страйк, като потърка вече наболата си брада, при все че сутринта се беше бръснал. – Може би не е лоша идея да видим с какво се занимава Покваряващия, когато Дългокраката я няма. Кой е навит да работи извънредно?
– Аз ще го свърша – обади се Дев, преди някой друг да е успял да заговори. – Добре ще ми дойдат допълнителни пари. Току-що научих, че жена ми пак е бременна – поясни и от колегите му заваляха поздравления.
– Ами чудесно – каза Страйк. – Имаш адреса му. Трябва ни нещо, дето ще помрачи рицарския му образ в очите на ученичката. И така, минаваме към Шавливи пръсти. Очакваме го да се върне от Малдивите утре по обед, така че ще е бизнес както обичайно от кацането му на Хийтроу в дванайсет и четиресет. Имам среща с онзи с рошавата коса и проблема с патента в понеделник. Ще ви съобщя как е минало. Някой да има проблем с графика за остатъка от месеца? Пат вече изготвя мартенския график, така че уговорете датите с нея, ако искате...
– Дали някой може да се смени с мен тази неделя? – обади се Робин. – Би трябвало да следя Шавливи пръсти. Не бих молила, но има оглед на апартамент, който държа да видя. Показват го само в неделя.
– Няма проблем – увери я Страйк. – Аз ще ти поема задачата, ако ти поемеш моята в понеделник.
Смяната бе уговорена и преминаха към общи разговори, а Робин се зае да пише имейл, за да го прати по телефона си на своя брокер по недвижими имоти. Докато пишеше, по екрана ѝ се плъзна известие от новините на Би Би Си. Нещо за идентифицирани жертви, пронизани с хладно оръжие. Тя го махна от екрана. В Лондон се извършваха толкова престъпления с нож, че човек не можеше да насмогне да ги следи. Двайсетсантиметровият белег на ръката на Робин под лакътя, все още издут, леко розов и лъскав, бе спомен от едно такова нападение.
Останалите от екипа прибираха столовете по обичайните им места. Дъждът продължаваше да бие в прозорците. Когато Робин натисна „изпращане“ на имейла си, на екрана се появи второ съобщение на Би Би Си. Ледуел и Блей открити в гробището Хайгейт.