– Добре ли си? – попита я и затвори стъклената врата, така че спря шума от стъпките надолу по стълбите.
– Съвсем добре съм – отвърна Робин, както ѝ се стори за стотен път. Отнесе остатъците от сладкия си чай до мивката и изми чашата.
– От цялата работа изникна нещо – каза Страйк, когато звукът от затръшнатата врата към улицата отекна по стълбите.
Робин се обърна да го погледне. Страйк тъкмо бе свалил палтото си от закачалката. Дъждът навън продължаваше да вали с всичка сила.
– Какво имаш предвид? – попита го Робин.
– Онзи въпрос за политиката.
– Ами... предполагам, че хората постоянно спорят за политика по Туитър.
– Да – каза Страйк. Държеше мобилния телефон в дясната си ръка. – Но докато Мърфи те питаше за мнението ти относно анимацията, издирих актьора, който озвучава Дрек.
– И?
– Уволнен е заради приеманата му от мнозина като ултрадясна позиция. Твърдял, че просто вкарва сатиричен дух, но Ледуел и Блей не искали да си имат работа с нищо такова и го отпратили.
– О – промълви Робин.
Страйк почеса брадичката си, вперил поглед към стъклената врата.
– Не знам дали забеляза, но така и не ни казаха с какво се занимава Анджела Даруиш. Тя не остави визитка.
– Предположих, че и тя е от отдела, разследващ убийства.
– Може би.
– Откъде другаде може да е?
– Чудех се – бавно изрече Страйк – дали не е от някакво антитерористично звено... може би MI5.
Робин остана втренчена в Страйк, докато осъзна, че от чашата, която още държеше, по краката ѝ капеше топла вода. Остави я да се суши.
– MI5?
– Просто предположение.
– Що за терорист би преследвал двама аниматори...?
Млъкна рязко, когато Страйк повдигна вежди насреща ѝ. Глухо ехо от куршуми в парижко издателство сякаш изпълни пространството помежду им.
– Но това с „Шарли Ебдо“ беше съвсем различно. Мастиленочерно сърце не е политическа анимация, няма нищо за религия...
– Така е – каза Страйк. – Сигурно си права. Готова ли си да тръгваш? Ще те изпратя, отивам да си взема храна за вкъщи.
Ако умът на Робин не бе ангажиран с въпроса защо убийството на двама аниматори може да е от евентуален интерес за MI5, би могла да се запита защо Страйк отиваше към Чайнатаун, понесъл малък сак със себе си, но бе толкова вглъбена в мислите си, че лъжата му остана неразобличена.
13
Приятелите ти в беда са,
а ти все пак празнуваш и се смееш...
Джоана Бейли, Майка към пробуждащото се бебе
Мадлин и синът ѝ Хенри обитаваха къща, преустроена от някогашна конюшня, на Екълстън Скуеър в Пимлико. Бащата на Хенри живееше през три улици с жена си и трите им деца. Той и Мадлин преднамерено бяха избрали да се настанят в един и същ район, та синът им лесно да се придвижва между двете къщи. Хенри, както изглеждаше, бе в добри отношения с мащехата си и с другите деца на баща си. Страйк, отраснал сред несигурност и хаос, намираше това твърде зряло и цивилизовано.
Той извървя краткото разстояние от метростанцията при гара Виктория с вдигната яка на палтото, за да се запази от неспиращия дъжд, и в същото време пушеше, докато още имаше възможност, тъй като Мадлин беше непушачка и желаеше да запази безукорната си къща чиста от тютюнев дим. Тънката пренастройка, която му се налагаше, когато направо от работа отиваше на среща с Мадлин, тази вечер му се удаде по-трудно от обикновено. Една от причините да не протестира срещу вечните закъснения на Мадлин беше, че те му даваха допълнително време да призове енергията, нужна му да посрещне приповдигнатото ѝ поведение в началото на срещата. Ала тази вечер мислите му оставаха при Робин и невероятно живия образ, който тя описа за полицията на вече мъртвата аниматорка с нейната насинена шия и износени боти. Ако трябваше да е откровен пред себе си, би предпочел да остане в офиса и да разсъждава с Робин над нападението с нож, докато похапват китайска храна за вкъщи, отколкото да отива в дома на Мадлин.
И значи бе по-добре да не е откровен пред себе си.
Утре бе празникът на Свети Валентин. Страйк бе уредил на Мадлин сутринта да бъде доставен разкошен букет от орхидеи, а в сака си носеше картичка за нея. Такива жестове се правеха към жена, с която спиш, ако искаш да продължиш да спиш с нея, а Страйк искаше да продължи да спи с Мадлин по очевидни причини и по други, които нямаше желание да признава.
Бърз тропот на млади крака по стълбите последва позвъняването на Страйк на вратата и Хенри му отвори. Беше хубаво момче с червеникавозлатистата коса на Мадлин, която носеше толкова дълга, колкото му позволяваха в училището „Уестминстър“. Страйк си припомни себе си на възрастта на Хенри: срамотните гневни пъпки по още неокосмената брадичка, невъзможността да намери панталони едновременно достатъчно дълги и достатъчно тесни в талията (проблем, който отдавна бе изчезнал за Страйк), усещането за некоординираност и тромавост, пълния спектър от отчаяни и несбъднати желания, които частично успяваше да заглуши на боксовия ринг.