– Добър вечер – поздрави го Страйк.
– Здрасти – отвърна Хенри без усмивка и веднага се обърна кръгом да изтърчи горе. Страйк предположи, че му е било поръчано да отвори вратата, а не го е предприел по своя инициатива.
Детективът влезе вътре, изтри краката си, свали си палтото и го окачи до външната врата, после се качи по стълбите доста по-бавно от Хенри, като тежко се подпираше на перилото. Когато се озова в дневната с отворен план, завари Мадлин седнала на канапето с молив в ръка и глава, приведена над камъни за бижута, подредени върху голям бял лист хартия на ниската масичка. До нея имаше преполовена бутилка вино и пълна чаша.
– Прощавай, миличък, нали не възразяваш да довърша с това тук? – попита напрегнато Мадлин.
– Не, разбира се – отвърна Страйк и остави сака си на кожено кресло.
– Извинявай много – смръщи се тя към модела, над който работеше, – но ми хрумна идея и искам да я разработя, преди да съм я изгубила. Хенри ще ти даде питие. Хен, налей на Корморан питие. Хен! – ревна, тъй като Хенри току-що бе поставил слушалки на ушите си и седеше с гръб на бюрото в ъгъла пред голям компютър.
– Какво?
– Налей на Корморан питие!
Хенри в последния момент се въздържа да не метне слушалките на пода. Страйк би предложил сам да си сипе за пиене, но подозираше, че в очите на младежа това ще изглежда, че се чувства премного у дома си.
– Какво искаш? – попита той намусено детектива, като мина покрай него.
– Бира ме устройва чудесно.
Хенри тръгна към кухнята с надвиснала над очите му коса. Тъй като искаше да осигури спокойствие и пространство на Мадлин, Страйк последва сина ѝ.
Къщата бе предимно бяла: бели стени, бели тавани, бял килим в спалнята на Мадлин, голи дъсчени подове почти навсякъде и предимно сиви мебели. Мадлин бе казала на Страйк, че ѝ действа отморяващо, след като цял ден е пред искрящи многоцветни камъни в работилницата или се намира в еклектично обзаведения магазин на Бонд Стрийт, да прекарва вечерите си в спокойно монохромно пространство. Сподели, че извънградската ѝ къща била с повече вещи и цветове, трябвало да идат там някой уикенд и Страйк, настроен да даде шанс на отношенията им, се бе съгласил.
Хенри вече бе отворил огромния хладилник с фризер „Смег“, когато Страйк влезе в минималистичната кухня.
– Има „Хайнекен“ и „Перони“.
– „Хайнекен“, моля – отвърна Страйк. – Мога ли да те попитам нещо, Хенри?
– Какво? – В тона на Хенри звучеше подозрителност. Беше с цяла глава по-нисък от детектива и явно му бе неприятно, че трябва да гледа нагоре към него.
– Майка ти ми каза, че някога си гледал Мастиленочерно сърце.
– Да – все със същата подозрителност потвърди Хенри, докато търсеше из чекмеджетата отварачка.
– Аз никога не съм го гледал. За какво се разправя?
– Знам ли – с известно раздразнение вдигна рамене Хенри. – За случващото се в гробище по тъмно.
Отвори и затвори поредното чекмедже, после за известна изненада на Страйк предложи още информация.
– Анимацията се скапа. Беше по-забавна. Продадоха се.
– Кой?
– Хората, които са я направили.
– Двамата, които са били намушкани с нож вчера?
– Какво? – извъртя се Хенри към Страйк.
– Двамата създатели на анимацията са били намушкани с нож вчера следобед в гробището Хайгейт. От полицията току-що съобщиха имената им.
– Ледуел и Блей? – изрече Хенри. – Намушкани в гробището Хайгейт?
– Да – отвърна Страйк. – Тя е мъртва. Той е в критично състояние.
– Мамка му – изтърва Хенри, после побърза да каже: – Имах предвид...
– Не, мамка му си е съвсем уместно – каза Страйк.
Нещо близко до усмивка се мерна за кратко по лицето на Хенри. Намерил беше отварачка. Махна капачката и попита:
– Искаш ли чаша?
– Ще пия от бутилката – отвърна Страйк и Хенри му я подаде.
– Ти ли го разследваш? – попита Хенри, като погледна Страйк изкосо.
– Нападението с нож ли? Не.
– Кой мислят, че го е извършил?
– Според мен още не знаят. – Страйк пийна от бирата. – Има един герой Дрек в анимацията, нали?