Но Хенри вече бе изтичал долу. Чуха входната врата да се затръшва след него.
– Да не би да е бил груб с теб? – намръщи се Мадлин. – В лошо настроение е, защото лаптопът му е заразен с вируси. Затова използваше стационарния ми компютър.
– Не, беше дори много общителен – отвърна Страйк.
– Сериозно ли? Това е нещо ново. Ти много умело контактуваш с него впрочем. Джим напълно му объркваше главата.
Страйк се беше наслушал вече как бившият съпруг на Мадлин, актьорът, който я бе напуснал заради партньорката си във филм, излъгал доверието на Хенри. Все пак успя да поддържа изражение на интерес при изредените нови примери. Стомахът отново го присви. Когато Мадлин замълча, за да гаврътне половината си чаша вино на един дъх, той каза с надежда да насочи мислите ѝ към храна:
– Съжалявам, че не успях да дойда за уговорената вечеря...
– О, няма проблем, не мога да се оплаквам за служебните ти проблеми, след като и аз имам свои. Но пък...
Тя се намести по-близо до него на канапето и отново го прегърна през врата.
– ...сега можеш да ми се реваншираш.
Час по-късно Страйк лежеше гол в тъмното в изцяло бялата спалня на Мадлин, напълно удовлетворен в едно отношение, но недостатъчно, че да забрави глождещия го глад. Вероятно човек не можеше да се запази слаб и строен като Мадлин, без да се храни оскъдно, но диета с гладуване не беше в неговия стил, та дори да му се налагаше да свали килограми. Главата на Мадлин бе върху рамото му и косата ѝ го гъделичкаше по лицето. Едната ѝ ръка беше върху косматите му гърди.
– Боже, колко беше хубаво – прозя се тя. – Прощавай, толкова съм уморена... Трябва да ставам в пет за разговор с... с Ел Ей...
Той я целуна по върха на главата, после попита:
– Ще възразиш ли, ако си приготвя нещо за хапване?
– Не, мили, всичко е на твое разположение – промърка тя.
Отмести глава от рамото му, обърна се на другата страна в леглото и докато той си обличаше панталоните и ризата, защото се боеше, че може да се натъкне на Хенри, стори му се, че чу лекото ѝ похъркване.
Горният етаж на къщата бе тих. Страйк слезе бос до кухнята, а протезата му на всяка крачка потракваше по дървения под. Хладилникът, както се опасяваше, съдържаше малко неща, които би искал да яде. Взе да рови без ентусиазъм в него сред кутийките салата с киноа, обезмаслен йогурт и опаковки с авокадо, докато на него му се хапваше бекон с яйца или голям плик с чипс. Накрая откри парче сирене пекорино, направи си сандвич и отвори още една бутилка „Хайнекен“.
Часовникът на печката го уведоми, че е десет часът. Имаше усещането, че е далеч по-късно. Отиде до прозореца и се загледа към дъждовната улица. Паважът ѝ лъщеше на светлината от уличните лампи. Страйк откри чиния, отнесе сандвича и бирата си в дневната и се настани пред компютъра.
Знаеше паролата, защото Мадлин му я беше казала при последното му преспиване тук, когато батерията на телефона му бе паднала, а той искаше да провери данните за полета, с който Шавливи пръсти щеше да се върне в Лондон. Включи компютъра, вкара паролата spessartite19, в продължение на близо час чете новините и преглежда имейлите си, а после в единайсет отвори Ютюб канала на Уоли Кардю тъкмо навреме, за да се присъедини към неговия лайвстрийм.
Геймърските плакати на фона бяха други, променили се бяха също Уоли и Ем Джей. Сега бялорусата коса на Кардю бе късо подстригана отстрани и малко по-дълга отгоре. Лицето на Ем Джей бе по-слабо, отколкото през 2012 година, косата му беше по-чиста. И двамата изглеждаха мрачни, а Ем Джей и малко тревожен.
– Здравейте бе – каза Уоли. – Добре дошли на поредния епизод на „Шоуто на Уоли с Ем Джей“ и преди да започнем, аз... ние...
Погледна към Ем Джей, който кимна.
– Най-напред искаме да кажем, че се случи нещо наистина ужасно... ъъ... вчера, но ние узнахме едва днес...
– През последните пет часа хора се обръщат към нас – включи се Ем Джей. – „Вие знаехте ли?“
– Да – кимна Уоли. – И отговорът е: не, не знаехме абсолютно нищо, докато не го видяхме по новините. Та така, говорим за случилото се с Еди Ледуел и Джош Блей, в случай че не сте схванали, и това е... направо откачена работа, а ние не знаем повече от вас, но е сериозно сбъркано. Искам да поднеса съболезнования на семействата им, стискам палци за Джош и ние... не знам... ти молиш ли се, Ем Джей?
– Да, човече – промълви тихо Ем Джей, – моля се.
– Аз пък... – Уоли разпери ръце – не знам в какво вярвам, но си мислим за семействата и се надяваме Джош да прескочи трапа.
– Да – закима Ей Джей, – силно се надяваме.
Уоли въздъхна, шляпна се по бедрата и каза: