– Е, добре, имаме специално шоу, подготвено за вас тази вечер. И не забравяйте бе, този месец даряваме двайсет и пет процента от приходите от рекламни материали на болницата на Грейт Ормънд Стрийт, защото, както знаете, на Ем Джей...
– Малкия ми братовчед го лекуват от левкемия там – поясни Ем Джей.
– Е, да пускаме коментарите – каза Уоли.
В горния десен ъгъл на екрана се занизаха коментари и текстът в неоновожълто се движеше нагоре толкова бързо, че бе мъчно да се следи. Очите на Ем Джей се отклониха от камерата към страничен екран, за да погледне коментарите, видими за зрителите.
Дрекфен10:
Обичам ви Уоли и Ем Джей!!!!!!
КийраС:
Кажи нещо с гласа на Дрек, Уоли.
Дърки96:
Добро отдаване на почит.
Крейфиш:
Вие сте висока класа, момчета.
БДДжоукър:
Познавах Ледуел и Блей.
Хигард:
Хич не се правете на натъжени.
Шозел:
Уоли, кажи здрасти на Шона и Деб!
ЧервеноХапче7:
Единственият добър ляв либерал е мъртвият.
Чигинз:
Купих си три тениски, поздравете ме публично.
– И така, да продължаваме с предаването – обади се Уоли. – Първо ще ми трябват едни неща тук отдолу.
Той бръкна под бюрото.
– Подръж това за малко, Ем Джей.
Уоли беше измъкнал дълъг нож, който изглеждаше окървавен. Ем Джей издаде нещо средно между изпъшкване и ахване, после закри лице с длани и се помъчи да потисне нервния си смях.
– Мамка му! – избъбри Ем Джей към камерата през пръстите си. – Кълна се, че не знаех!
– Кво ти става? – невъзмутимо подхвърли Уоли. – А, това ли? – Той облиза острието. Доматен сос, човече. Рязах пица.
– Да те вземат дяволите, Уоли – изкиска се Ем Джей и свали ръце от лицето си.
– Ами хубаво – вдигна рамене Уоли. – Щом не щеш да го държиш... – Метна ножа през рамо и извади изпод бюрото купче листове.
– Това е темата на днешното шоу все пак. Туитър ври и кипи след новината за Ледуел и Блей. Пуснах пост със съболезнования и един тон хора ми заявиха, че аз съм убил Еди Ледуел. Реших да разгледаме някои от тях. Да видим какво имаме тук... Ето това е добро.
Уоли взе най-горния лист и започна да чете. Постът излезе зад него до превъртащите се коментари.
Муха в ковчега @карла_мапин5
Отговор на @Уоли _Кардю
Как смееш да твърдиш, че си тъжен, проклет лицемер? Демонизираш Ледуел и Блей още откакто напълно основателно те уволниха. Омразата убива.
15: 15 ч. 13 февруари 2015 г.
– Омразата убива – повтори Уоли и погледна със сериозно изражение към камерата.
– Леле – поклати глава Ем Джей. – Чувстваш ли се смъмрен?
– Честно ще ти отговоря, приятел, това ме накара да преосмисля цялата си етична система – каза Уоли. – Оказва се, че съм съучастник в убийство, защото съм отнел живеца на Мастиленочерно сърце... И така – обърна се той към камерата, – проучих как Карла Мапин иска всички да се държим онлайн, тъй че да се уча от по-добрите.
– Да я използваш като модел за поведение – кимна Ем Джей.
– Именно – потвърди Уоли. – Ето един пост на Карла отпреди няколко години.
Нов пост се появи зад Уоли и в същото време той го прочете на глас.
Муха в ковчега @карла_мапин5
Отговор на @АномияГейммастър
Дано се задави тази кучка. Само дрънка тъпотии, как го правела от любов, не за пари. #обърнетегръбнаЛедуел#азсъмзаДжош.
21: 02 ч. 2 ноември 2014 г.
– Дано се задави тази кучка, дами и господа – повтори Уоли.
– За коя кучка говорим? – попита Ем Джей.
На Страйк веднага му стана ясно, че това са го репетирали. Единствено ножът беше изненада.
– Да не е някоя бездомна, която се е опитала да спаси, и ѝ е дала прекалено голям кокал?
– Много смешно, Ем Джей. Не, Карла говори за Еди Ледуел. „Дано се задави тази кучка“ – повтори и впери в камерата малките си сини очи.
– Уоли – обади се Ем Джей с насочени встрани от камерата очи, – във връзка с рекламните стоки, които продаваме, имаме да отправим поздрави публично. Чигинз, ти си купил три тениски, браво на теб, човече. БДДжоукър... Предполагам, че това не са истински имена.
– Благодарим, Би Ди – каза Уоли. – Носи със здраве бейзболната си шапка „Уоли и Ем Джей“.
– От Сузи и Лили – два суитшърта. Благодарим, дами!
– Хайде пак към Туитър – каза Уоли и се върна към купчето листове. – Да видим какво още имаме тук... Аха, това си го бива.
Коментарите продължаваха да се нижат едва ли не по-бързо, отколкото Страйк успяваше да ги прочете.