Робин се прехвърли в Ютюб с намерение да изгледа един цял епизод на Мастиленочерно сърце. Вниманието ѝ мигом беше привлечено от клип, озаглавен „Първото интервю на Джош Блей и Еди Ледуел“. Датата му беше юни 2010 и в момента имаше много гледания.
Робин го избра и го пусна.
Появиха се Еди Ледуел и Джош Блей, седнали един до друг на единично легло, облегнати на стена, към която бяха забодени много рисунки, изрезки от списания и репродукции на картини с размера на пощенски картички. Косата на Еди беше по-дълга, отколкото когато Робин я бе срещнала, много лъскава и добре сресана. Беше с джинси и синя мъжка риза с навити ръкави.
Джош, облечен в риза, подобна на тази на Еди, беше извънредно хубав. С дългата си тъмна коса, квадратна челюст, високи скули и големи сини очи приличаше на рокзвезда. От новинарските репортажи Робин знаеше, че той е с пет години по-млад от Еди, така че през 2010 г. трябваше да е бил на двайсет.
– Е, какво, започваме ли? – изрече Джош със силен кокни акцент. Помаха смутено, после с Еди се спогледаха и се разсмяха. Човекът, който държеше камерата, също се засмя.
– И така – впери Джош поглед в камерата, – имахме много добри отзиви след първите два епизода на Мастиленочерно сърце, та затова искахме да кажем колко високо оценяваме подкрепата ви. Приятелката ни Катя реши, че ще е добре да отговорим на някои въпроси, които вие, хора, задавате под анимациите, така че това и ще направим.
Изрече го почтително, сякаш разтревожен да не би хората да си помислят, че създаването на клипа е породено от самомнителността на създателите.
– Питат ни например – продължи Джош – дали сме били надрусани. Да, често.
Той се засмя, както и човекът, който държеше камерата, тъй че тя леко се разтресе. Джош и Еди бяха седнали толкова близо един до друг, че ръцете им се допираха от раменете до лактите.
– Краткият отговор е... – подхвана Еди.
– Да, правехме го, ако трябва да сме честни. Тим и сега е така.
Погледът му се насочи нагоре към човека с камерата. Тим отсече с изговора си на „стандартен английски“:
– Няма такова нещо, това е мръсна лъжа.
Сега Джош стрелна косо поглед към Еди и двамата се усмихнаха един на друг. Повече от очевидно бе, че са силно влюбени един в друг.
– Е, сега какво, май трябва да се представим.
– Ами няма кой друг да го направи – каза Еди, – освен ако Тим не пожелае. Всъщност нека представим Тим.
Камерата се извъртя нагоре към тавана и после към размазаното лице в едър план на младеж с рижава коса.
– Здрасти – каза той.
Камерата отново се премести към Еди и Джош.
– Това беше Тим – поясни Еди. – Той озвучава Червея. И така, аз съм Еди...
– Да, а аз съм Джош и на нас ни хрумна идеята за Мастиленочерно сърце, докато бяхме един следобед в гробището Хайгейт...
– Да пушите – чу се гласът на Тим.
– Да се отдадем на креативност – с престорено негодувание го сряза Джош.
– Говорехме си – уточни Еди.
– Един куп глупости...
– Ти може би да – каза Еди.
– Бях задълбочен и проницателен – възрази Джош, после се притисна към Еди, посочи я странично с пръст и изрече към камерата: – Не, истината е, че тя беше причината да се случи всичко. Приказвахме си за хората, които са погребани там...
– Да – кимна Еди, – дойде ми наум как сме се проснали там като същински трупове.
– Сериозно се бяхме наплашили.
– Ти се беше наплашил, аз не...
– Защото си плашило.
Еди се разсмя.
– Ама такава си, Ед. Не казвам, че си сериен убиец или нещо такова, но си... стряскаща... Тя започва да си фантазира какво се случва нощем, хрумват ѝ шибани сюрреалистични идеи...
– Катя ти поръча да не използваш ругатни в интервюто.
– Малко е късно за това, мамка му.
Еди отново се разсмя.
– Та така, Еди даде воля на въображението си, лежахме си там и от дума на дума измислихме това.
– После ни изпъдиха от гробището, защото дойде часът за затваряне – добави Еди. – Прибрахме се у дома... Явно трябва да кажем, че живеем в артколектив в голяма стара къща...
– Защо трябва да го кажем?
– Ами... не знам... за да обясним нашия „процес“.
– Ние нямаме процес, приятелко, нашето не е „процес“.
Еди за пореден път се засмя.
– Добре де, все едно, прибрахме се у дома и Джош нарисува... Кого нарисува първо?
– Харти, а ти нарисува Дрек. И двамата учим живопис – поясни той към камерата.
– Аз не точно, ти беше истинският студент.