– Изритаха ме от „Сейнт Мартинс“ заради мързел – информира Джош публиката.
– И така, нарисувахме героите за свое удоволствие. Някои от хрумките получихме, докато бяхме...
– Друсани – подхвърли невидимият Тим.
– ...в гробището – довърши усмихната Еди. – Постепенно нещата...
– Ескалираха – вметна Джош.
– Щях да кажа „развиха се“.
– Приятелят ни Себ ни помогна за анимацията на първото филмче – продължи Джош. – Себ си е легитимен. Той продължава да учи в „Сейнт Мартинс“. Накарахме приятели да озвучат героите и първият епизод беше готов. На Еди ѝ хрумнаха още идеи, така че последва още един.
– Въобще не очаквахме... – каза Еди. – Много бяхме изненадани, че толкова хора харесаха анимацията. Ето защо искахме да ви кажем колко високо ценим коментарите ви. Сега ще отговорим на най-често задаваните въпроси.
Джош се пресегна извън кадър за лист хартия с редове, очевидно откъснат от тетрадка, погледна го, после заговори към камерата:
– Ето нещо, което често ни питат: „Откъде ви хрумна идеята за Харти?“ – Погледна встрани към Еди. – Ти трябва да отговориш, защото не знам какво става в главата ти.
– Нямам представа как точно ми изникна мисълта, но помня как като дете мама ми разказваше приказка за каменно сърце... Дали наистина е било, или съм си го въобразила? Не знам, но имам някакъв спомен за приказка, в която човек сменя сърцето си с камък. Така че в ума ми се роди образът на сърце, напуснало тялото. Докато бяхме в гробището, ми дойде мисълта, как някой зъл човек е умрял, а сърцето му е оцеляло и иска да върши добри дела след смъртта на лошия. Един вид собственикът му го е накарал да почернее с всички злини, които е вършил, та когато цялото тяло се разлага, сърцето се запазва, защото е...
– ...мариновано в проклетия – довърши тържествуващо Джош.
– Нещо такова, но... Не е ли наистина Харти най-добрият сред всички герои?
– Ами да, може да се каже – изрече бавно Джош. – Той е невинен... но и не е. Все пак е почернял заради всичкото сторено зло.
– Но злото не го е сторил той – възрази Еди. Двамата вече бяха напълно погълнати един от друг и камерата беше временно забравена. – Харти е обвиняван за това, лепната му е стигма, но той е жертва на мозъка, на волята или както щеш го наречи. Опитва се да подобри нещата, само че той е гротеска и никой не му вярва, че е добър.
Тя отново се обърна към камерата.
– Намерихте ли някаква логика в това? Не? Следващият въпрос.
– „Хартиенобяла като кучка ли е замислена?“ – прочете Джош от листа. Погледна към камерата. – Да.
– Не! – възкликна Еди донякъде с негодувание и отчасти развеселена.
– Ама е такава. Изобщо не дава шанс на Харти.
– Тя е малко нещо... Хм, никога не сме го анализирали.
– Ясно е за всеки, който е гледал анимацията – отсече Джош.
Всички се засмяха, включително Тим. Прозвуча бипване.
– По дяволите, моят е – промърмори Джош. – Забравих да го изключа.
– Страхотни професионалисти сме – заяви Еди към публиката.
– Съобщение от Катя – каза Джош и го прочете: – „Дали успяхте да направихе интервю с отговаряне на въпроси на фенове, защото според мен...“ – Докато четеше, Джош също така пишеше отговор, тъй че Тим пак се разсмя. – Махам му звука.
Той метна телефона на леглото.
– Та за какво говорехме?
– За Хартиенобяла. Тя иска отново да е жива. Не ѝ харесва да е дух.
– Но така или иначе е кучка.
– Ами завряна е сред всички тези...
– Откачалки, да.
– ...амбулантни телесни органи – довърши Еди и Джош се засмя. – На никого не му се иска да прекара така вечността.
– Добре – каза Джош и взе отново листа. – Следващият въпрос. Дрек. „Какво е Дрек?“
Спогледаха се и отново се разсмяха.
– Не знаем – отсече Джош.
– Наистина не знаем какво е Дрек.
– Ти го нарисува – изтъкна Джош.
– Главата му, да... Видях такава маска преди много време. – Еди показа с жест грамадна човка. – Маска за лекарите по време на чумата. Огромен клюнест нос и малки очички, стори ми се стряскащо. Така че Дрек е малко злокобен.
– Но какво представлява?
– Честна дума, не знам – отвърна със смях Еди. – Според теб какво е?
– Нямам представа. Може би на това ще бъде посветен епизод три. „Какво, по дяволите, е Дрек?“ Следващият въпрос: какво са смугликите и мукфлуките?
Тук Еди и Джош се запревиваха от смях, като се бутаха един друг. Когато се овладяха, и на двамата им течаха сълзи.
– Не можем да отговорим – изрече Джош с фалцет.
– Не можем да формулираме отговора с думи – задъхано добави Еди.