– Няма начин да не познаеш смуглик, като го видиш – каза Джош, като едва потискаше смеха си. – Също и мукфлук.
Двамата отново се отдадоха на истеричен смях. Невидимият Тим също се хилеше и камерата се тресеше. Най-сетне Джош каза:
– Хайде да се стегнем... Ето, тук има сериозен въпрос. – Той размаха листа. – „Познавате ли работата на Ян Пиенковски, защото вашата анимация ми напомня неговите илюстрации?“ Да, обичаме неговите неща, той ни оказа влияние. Мама ми даде негова книга, издадена през седемдесетте години.
Еди се наведе извън кадър и отново се появи с илюстрирана книга с приказки.
– Ето я. Аз не бях чувала за Ян, докато Джош не ми я показа, но сега съм най-големият му фен.
Тя отвори книгата да покаже картинките на зрителите.
– Виждате ли? Той поставя изумителни силуети на фона на мраморна хартия. Не са ли фантастични?
– Така, продължаваме – обади се Джош. – Тук имам друг въпрос.
Той отново с мъка сдържаше смеха си.
– Мислите ли... мислите ли, че някога ще бъде направен филм по...
Двамата с Еди се разхилиха гръмогласно.
– ...по Мастиленочерно сърце? С ръка на сърце ви казвам, че това няма да се случи. Боже, как ви дойде наум? Филм по...
– Не, наистина... – Еди бършеше очите си. – Не го виждам.
– Смугликите и мукфлуките няма да искат да гледат такъв филм – заяви Джош.
– Това ли бяха всички въпроси? – попита Еди.
– Има още един – отвърна Джош. – „Вие двамата гаджета ли сте?“
Още задъхани от бурния смях, те се погледнаха в еднаквите си ризи, с допрени рамене, облегнати на стената, покрита с рисунки.
– Ъъ... – беше реакцията на Еди.
– Може ли това да си го премълчим? – попита я Джош.
– Да, разумно ще е. Представи си, че ни налетят папараци.
– Ще ни притеснят – каза Джош. – В този труден момент имаме нужда от лично пространство.
– Това се казва при раздяла – напомни Еди, – не когато двамата са заедно.
– О, пардон – каза Джош, – не съм чел целия Наръчник за знаменитости, само последната страница.
– И как завършва?
– Не е редно да издавам, но с лош край.
– Пиене и дрога?
– Не, това е сега.
Еди и Тим прихнаха. Еди се обърна към камерата.
– Ако гледат деца, ние се шегуваме.
Зад гърба ѝ Джош изрече само с устни: „Не се шегуваме“.
Записът свърши.
Робин се взира няколко секунди в замръзналия образ – хубавия Джош Блей с широка усмивка и сияещата Еди, притисната към него с блеснали кехлибарени очи. После при всичките си усилия не издържа, захлупи лице в дланите си и се разплака.
Втора част
Артериите търпят много разклонения при преминаването си през тялото и накрая свършват в малки съдове, наречени артериоли, които на свой ред се разрояват в мрежа от микроскопични съдове, наречени капиляри.
Хенри Грей, хирург, Анатомията на Грей
15
Кой зли слова изрича, когато крачета детски
трополят в кръгове магически из залата?
Фелиша Хеманс, Полин
Беше изминал цял месец, откакто Еди Ледуел бе открита мъртва в гробището Хайгейт, но във вестниците не се появи нова информация. Робин редовно проверяваше темата и знаеше, че Джош Блей все така е в болницата, като състоянието му вече не бе критично, но сериозно. Други сведения по случая нямаше.
– Може би Блей не е видял нападателя? – почуди се гласно Робин пред Страйк една вечер на Слоун Скуеър, където той дойде да поеме наблюдението над Шавливи пръсти. Обектът им, който живееше на третия етаж на голяма сграда с универсален магазин на партера, все още не беше доближавал до Саут Одли Стрийт, нито бе дал признаци, че се опитва да се отърве от ковчежето или скулптурата, изчезнали от дома на пастрока му. За Робин бе крайно нелогично младеж, който можеше да си позволи да живее в сърцето на Белгрейвия, да има нужда да краде от втория си баща, но след като вече няколко години наблюдаваше отблизо живота на свръхбогатите, беше се научила, че всички тези неща са относителни. Може би за Шавливи пръсти това бе еквивалент на задигането на десет лири от родителския портфейл.
– Ако Блей пръв е бил поразен с електрошоковата палка и после нападнат изотзад, съмнявам се, че е могъл да види много – каза Страйк. – Е, какво, нашият приятел излиза ли изобщо днес? – попита, като погледна към прозорците с балкончета на Шавливи пръсти.
– Не – отвърна Робин. – Но снощи е имал тежка нощ. Баркли каза, че се е прибрал чак към четири часа призори.