Но имаше ли всъщност пространство за отношения с нов човек, който да ангажира времето и емоциите му? Страйк вече бе започнал да усеща известно напрежение от това, че животът му сякаш бе съставен от изолирани един от друг компоненти. Вече бе много опитен в умението да ги поддържа изолирани и всяка жена, с която бе имал интимна връзка, се бе оплаквала от това. С Мадлин не споделяше буквално нищо за всекидневието си. От Робин криеше, че се вижда с Мадлин по причини, които и пред себе си не искаше да признае. Също така избягваше да споменава Прудънс пред Луси, другата си полусестра. Идеята да създаде отношения с Прудънс без знанието на Луси – защото бе сигурен, че на нея няма да ѝ хареса, щеше да се почувства изместена в известен смисъл, – би увеличила двойствеността в живота му, вече обременен с чужди тайни, с наложената от професията му прикритост.
Страйк стоя на студения площад до два часа. Дотогава всички лампи в апартамента на Шавливи пръсти бяха угасени и след като изчака още половин час, за да е сигурен, че Шавливи пръсти не се кани да излиза, се върна в мансардата си и си легна, затормозен от смътното усещане, че е преследван.
Възнамерявал бе на следващата сутрин да навакса с изостанала писмена работа, но в единайсет пастрокът на Шавливи пръсти се обади побеснял от Ню Йорк. Икономката му в Лондон бе открила една от скритите камери, поставени от агенцията.
– Трябва да сложите нова, и то някъде, където тя вече да не може да я открие – ръмжеше клиентът милиардер по телефона.
Страйк се съгласи лично да се заеме със задачата, приключи разговора и позвъни на Баркли да се осведоми за местонахождението на Шавливи пръсти.
– Току-що влезе в „Джеймс Пърдей и Синове“.
– Оръжейният магазин? – каза Страйк, който вече бе излязъл във външния офис да вземе палтото си. – Това е близо до Саут Одли Стрийт, нали?
– На две пресечки оттам – отвърна Баркли. – С приятел е, онзи брадатия мърляч.
– Наглеждай го и ако се отправи към къщата, съобщи ми – поръча Страйк. – Току-що приех веднага да подменя камерата.
– Ами ако те нахлуят вътре с пушка?
– Ще бъда предупреден, нали? Освен ако не възнамеряваш да си вземеш почивка до края на следобеда. Все пак от дребни кражби до убийство е голяма крачка – посочи Страйк.
– Нищо дребно няма в кражбите му – възрази Баркли. – Не каза ли, че кутията, която задигнал, струвала четвърт милион?
– За тези хора това са нищо пари – отговори Страйк. – Просто ме дръж в течение за движението му.
Денят бе облачен и студен. Когато Страйк стигна до Мейфеър, Баркли му бе пратил съобщение, че Шавливи пръсти и приятелят му са излезли от оръжейния магазин и са се отправили в противоположна посока на Саут Одли Стрийт. Тъй като беше свършил цигарите и се освободи от тревогата, че може да се натъкне на Шавливи пръсти, Страйк влезе в магазинче за вестници и се нареди на малката опашка. Замислен за подходящо място, където да постави камерата, не регистрира веднага, че гледа думите „Намушкани с нож аниматори“ като подзаглавие на първата страница на „Таймс“ върху щанда.
– „Бенсън енд Хеджис“, кутия кибрит и това – каза на продавача, като размаха броя на „Таймс“ и го тикна под мишница, преди да излезе.
Клиентът им беше предоставил на агенцията комплект ключове за къщата си. Страйк огледа улицата в двете посоки, преди да влезе. Изключи алармата и пое през обширното облицовано с мрамор пространство, където по стените висяха картини на стойност стотици хиляди лири, а върху изкусно осветени постаменти се мъдреха също тъй ценни скулптури.
Охранителната камера, намерена от икономката, бе скрита във фалшива книга на един от библиотечните рафтове в салона. След няколкоминутно обмисляне на вариантите си Страйк постави новата камера върху висок шкаф в другия край на стаята. Тъй като бе в черна пластмасова кутийка, той се надяваше икономката да я пренебрегне като нещо, свързано с интернета на съществуващата охранителна система.
Като пъхна кутийката на мястото ѝ, Страйк се запита не за пръв път дали икономката е всъщност толкова невинна, колкото изглеждаше. Клиентът им бе категоричен, че няма как тя да е крадецът, тъй като препоръките ѝ бяха безукорни, заплатата ѝ щедра и рисковете при пласиране на тъй скъпи и отличителни предмети със сигурност бяха твърде големи за жена, пращаща всеки месец пари у дома във Филипините. През седмиците, когато не бе подозирала, че е наблюдавана, икономката не бе засечена в нещо по-неприемливо, освен да си прави почивки, за да гледа „Шоуто на Джереми Кайл“ на огромния телевизор с плосък екран. От друга страна, на Страйк му се стори неестествено съвестно поведение да се вадят книги една по една, за да бъдат избърсани от прах – защото тя твърдеше, че тъкмо така е намерила охранителната камера, – предвид че работодателите ѝ щяха да отсъстват още шест седмици.