без това в света ще мръзнем
затворени в тъма навеки
със съмнения у всеки срещу всеки.
Та нека тръгнем...
Шарлот Мю, Зов
В момента, когато Страйк прие обаждането от Алан Йеоман, Робин бе на тринайсет километра далеч в Уолтамстоу и се преструваше, че проявява интерес към стъклопис, изобразяващ голия Адам, даващ имена на животните. Бе със заоблени рамене, седнал на полянка и сочеше към тигър, а брадат ангел до него записваше избраното название в книга. Две тропически птички се показваха иззад ореола на ангела. Лицето на Адам беше безизразно, дори глуповато.
Покваряващия и Дългокраката стояха с гръб към Робин от другата страна на залата и обсъждаха символиката на пеликан в картина на Едуард Бърн-Джоунс. Точно както се бе опасявала майката на Дългокраката, командировката ѝ в Ирак, където бе пратена да отрази унищожените от Ислямска държава археологически разкопки на древния Нимруд, бе съвпаднала с решението на дъщеря ѝ да не отиде на училище под претекст, че не се чувства добре. Десет минути, след като родителите на съученичката ѝ излязоха за работа, Покваряващия бе пристигнал да изведе Дългокраката за деня. Робин ги последва с беемвето на Страйк, което взе назаем, защото преди това бе използвала древния си ландроувър да следи момичето. Тревожеше се, че двойката ще се отправи към хотел, но бе приятно изненадана, когато обектите ѝ спряха на паркинга на галерията „Уилям Морис“.
Робин имаше чувството, че е научила много за отношенията между Дългокраката и Покваряващия, докато ги сподиряше от зала в зала и подслушваше разговора им. Явно Дългокраката бе показала със случайна забележка интерес към движението от Викторианската епоха „Изкуства и занаяти“ и сега се опитваше да го докаже, а Покваряващия се отнасяше с ласкателна сериозност към мненията ѝ. Целуването на ръката, забелязано от Мидж, не се бе повтаряло, макар Покваряващия да бе поставил ръка на кръста на Дългокраката при преминаването от една зала в друга и после да бе махнал нещо невидимо от дългата ѝ руса коса. Колкото до Дългокраката, тя явно бе увлечена до такава степен, че не успяваше да го прикрива, и Робин само можеше да си представи как самочувствието на четиресетгодишния мъж се помпа от задъхания ѝ смях при най-баналните му духовитости, от изпълнения ѝ с обожание поглед, докато той говореше за прерафаелитите, от честото ѝ изчервяване при похвалите му за познанията и прозрението ѝ, докато на цинично настроената Робин те ѝ звучаха като прегледана набързо страница в Уикипедия.
След като обясни християнския символизъм на пеликана, хранещ малките си със собствената си кръв, Покваряващия попита Дългокраката готова ли е за кафе и след като още минута-две се прави на възхитена пред Адам, Робин ги последва в заведението с интериор от стъкло и открити тухли, което гледаше към градините на галерията.
Тъкмо си бе взела капучино, когато мобилният ѝ телефон иззвъня.
– Здравей – каза тя тихо на Страйк, – дай ми момент, трябва да си намеря място да седна.
Плати си кафето, настани се на маса, от която имаше безпрепятствен поглед към обектите си, и отново долепи телефона до ухото ти.
– Да, слушам те вече. Какво става?
– Какво ли не – отвърна Страйк. – Можеш ли да говориш?
– Изглежда, поне петнайсет минути няма да мърдам оттук – каза Робин и гледаше как Дългокраката се киска и отмята коса зад раменете ѝ, а кафето ѝ още стоеше недокоснато.
– Предполагам, че не си виждала днешния брой на „Таймс“.
– Не. Защо?
Страйк направи кратко резюме на статията на първа страница за Разполовяване.
– Значи ти се оказа прав – посочи Робин. – Наистина е било терористична атака.
– Не съм много сигурен.
– Но...
– Ледуел е била в списъка на групировката за индиректни действия. Опитвали са се да упражняват достатъчно тормоз върху нея, че да я тласнат към самоубийство. Не са планирали атентат срещу нея, а и досега никого не са убивали с нож. Според „Таймс“ предпочитаният им метод е тръбни бомби.
– Ами тогава – каза Робин, загледана към поляните на галерията – може би им е паднала възможност и са решили да я убият, вместо да чакат сама да посегне на живота си.
– Но защо ще намушкват и Блей? Той не е споменат в никой от списъците. Очевидно Разполовяване са вдигнали мерника на жени с леви убеждения.
– Намушкването на Блей може да не е било планирано. Просто се е изпречил на пътя на нападателя. Може да се е опитал да я защити.
– Все пак мисля, че по-логично би било да бъде убита, когато е сама, ако такова е било намерението им. При две мишени има сериозен риск едната да избяга или да вдигне тревога. Разбира се – добави Страйк, – нямаме представа колко на брой са били нападателите. Няма категорични признаци, че е бил само един.