– Може да не са знаели, че Блей ще е там, когато са пристигнали. А и като стана дума, откъде нападателят е могъл да знае, че Ледуел ще е в гробището този следобед?
– Отличен въпрос – отбеляза Страйк. – Ами нищо чудно да успеем да разберем, ако си склонна да се заемем. Току-що ми позвъня Алан Йеоман, агентът на Еди Ледуел.
– Сериозно ли? – възкликна Робин, изпитала вълнение, с каквото понякога я възнаграждаваше работата ѝ и каквото обикновено идваше в резултат от неочаквано разкритие, от внезапно появила се нова перспектива.
– Да, пита дали сме съгласни да проведем среща и не само с него. Ще присъства и човек на име Ричард Елгар, шеф на „Мавърик Филмс“ за Обединеното кралство, а още лелята и чичото на Еди. Той предлага всички да обядваме в Артклуба на Доувър Стрийт следващата седмица. Иска да знае проявяваме ли готовност да открием кой е Аномия.
– Но ние все така сме претоварени със случаи – изпъшка Робин.
– Вече не чак толкова. Дев се обади преди малко за клиента, очакващ патент. Открил е откъде изтича информация, снимал е жената от офиса с шефа на конкурентна фирма.
– Бързо се е справил – заяви Робин впечатлена, след което се върна на основната тема. – Но защо на агента на Еди Ледуел му е притрябвало сега да узнае кой е Аномия?
– Йеоман каза, че предпочита да ни го обясни лично, но доколкото схванах, Аномия още не е кротнал. Намекна също как има връзка с това, че Блей вече може да говори, след като е бил в изкуствена кома.
– Ти изтъкна ли пред Алан Йеоман, че не се занимаваме с киберразследвания?
– Направих го, да, но той, изглежда, не смята, че това е проблем. Предполагам, ще разберем защо, ако приемем поканата за обяда. Така или иначе, знам, че ще предпочетеш да погнеш Аномия, вместо да съдействаш на някоя съпруга-трофей да си гарантира по-доходен развод.
– Определено да – отсече Робин.
– Аз също. Добре, ще позвъня на Йеоман да му кажа, че приемаме среща за обяд следващия вторник. Приятно следене на похотливеца.
Той затвори и Робин, макар да бе развълнувана от перспективата за нов случай, върна вниманието си към Покваряващия и Дългокраката, които вече се бяха приближили нос до нос и си шепнеха.
17
Дали е глупаво да чуеш това от мен,
след като с теб не сме прекарали и ден?
Но все едно; не ще докосна някога косата ти,
нито ще чуя тупкането в твоите гърди.
Шарлот Мю, По път към морето
Чат между модераторите на Играта на Дрек
Хартиенобяла и Морхаус
<Отворен е нов частен канал>
<13 март 2015 г. 14: 31 ч.>
>
<Хартиенобяла кани Морхаус>
<Морхаус се присъединява към канала>
>
Хартиенобяла: Тук съм от цяла вечност,
чаках те да се появиш. Къде беше?
Морхаус: Говорех с Аномия.
Хартиенобяла: Видя ли онова в новините?
Морхаус: За Разполовяване ли? Да.
>
>
Хартиенобяла: И?
Морхаус: И какво?
>
>
Хартиенобяла: Да не би да ми се сърдиш за нещо?
Морхаус: Защо пък да ти се сърдя?
>
>
>
>
>
Хартиенобяла: Морхаус, говори с мен.
Морхаус: Още ли е у теб „доказателството“, което ЛордДрек и Вайлпекора ти дадоха, че Аномия е Ледуел?
Хартиенобяла: Да, защо?
Морхаус: А ти как мислиш?
>
>
Хартиенобяла: Допускаш, че ЛордДрек и Вайлпекора са от Разполовяване?
Морхаус: Виж методите на Разполовяване, описани в „Таймс“. Точно същият маниер, който ЛордДрек и Вайл приложиха на вас. Създадоха фалшива история, за да ви настроят срещу Ледуел.
Хартиенобяла: Не те пуснаха слуха, че Ледуел е Аномия. Много фенове мислеха, че може да е тя.
Морхаус: Кои например?
Хартиенобяла: Не мога да ти цитирам имената им на мига, но всичко това го имаше в досието.
Морхаус: Изфабрикувани доказателства. Всичките предвидени да настройват хората срещу нея и да я преследват.
Хартиенобяла: Никога не съм я преследвала.
Морхаус: Не съм казвал, че си го правила.