Выбрать главу

Масивната челюст на Грант и рунтавите му вежди не бяха единственото, което му придаваше донякъде вид на побойник.

– Много съжалявам за загубата ви – каза му Страйк, когато се ръкува с него, а Грант издаде неопределен гърлен звук.

– И съпругата му Хедър – изрече в заключение Йеоман.

Хедър, която беше бременна, изглеждаше поне десет години по-млада от съпруга си. Макар и не точно хубава, създаваше впечатление за добро здраве с чистата си бяла кожа и дълга лъскава кестенява коса. Прилепналата ѝ лилава рокля имаше дълбоко изрязано деколте, разкриващо поне половината от издутите ѝ гърди. Робин забеляза как Страйк решително държеше очи върху лицето на Хедър, докато се ръкуваше с нея.

– Изчетох всичко за вас – засия Хедър насреща му. – Върхът сте.

– Да седнем – предложи Алан Йеоман.

Шестимата заеха местата си около кръглата маса и Робин се почуди дали у някого друг не бе възникнала асоциацията със спиритически сеанс при тази осветена в центъра маса и оставащата ѝ в сянка периферия. Докато Хедър наместваше стола си, една от ярките лампи на тавана освети гърдите ѝ и те заприличаха на две луни; сервитьорът, дошъл да им раздаде менютата, се втренчи като омагьосан в тях в продължение на няколко секунди.

Елгар с лекота поведе любезен разговор за Артклуба, на който той беше член, докато вратата зад сервитьора се затвори и групата остана насаме.

– И така – обърна се Йеоман към Страйк и Робин, – много мило от ваша страна, че дойдохте да се срещнете с нас.

– Радваме се да сме тук – отговори Страйк.

– Знам, че и Еди би била доволна да се видим – продължи с мрачно лице Йеоман. – Както можете да си представите, случилото се бе огромен шок за нас, а за Грант и Хедър, естествено, е лична трагедия.

– Как върви полицейското разследване? – обърна се Страйк към Грант.

– От една седмица не са ни съобщавали нищо – отговори чичото на Еди, чийто тембър по природа клонеше към ръмжене. – Изглеждат до голяма степен убедени, че е някой от крайнодясната групировка... Разполовяване или както се наричат там.

– Дали имат вече описание на нападателя? – поинтересува се Страйк.

– Не – отвърна Грант. – Блей твърди, че е бил атакуван в гръб с електрошоковата палка. Паднал по лице на земята, където бил намушкан, и после видял единствено бягащи крака в черни маратонки.

– Има ли съмнения относно тази версия? – попита Страйк, защото в гласа на Грант се долавяше нотка на скептицизъм.

– Онлайн хората твърдят, че той самият е намушкал Еди – намеси се Хедър и изпревари отговора на мъжа си. – Нали така, Грух? И нека си го кажем, всичко се подреди добре за Блай в крайна сметка, нали? Той остана начело на цялата работа.

– Не е – отвърна кратко Грант. – Ще го видим това.

Последва леко неловка пауза.

– Във вестника пише, че е промушен във врата – обади се Страйк.

– Точно така – отвърна Йеоман, преди Грант да е успял да каже нещо. – Доколкото схванах, спасила го е високата яка на коженото му яке. Ако ножът е проникнал по-дълбоко, край, при това става дума за милиметри. Но дори и така е претърпял сериозно поражение на гръбначния мозък и е частично парализиран.

– С Еди бяха охладнели помежду си... – подхвана Грант, но в този момент влязоха двама келнери с бутилки вода и различни видове хлебчета, така че той замълча. Никой не беше поръчал алкохол. Когато мъжът, който наливаше водата, попита решили ли са вече какво ще ядат, Хедър възкликна със смях:

– О, аз не съм си избрала! – След което отвори менюто и го заразглежда.

След като даде поръчката си, обърна се към Робин, потърка си корема и я осведоми:

– Това тук е момче, знам си! С момичетата никога не съм била така гладна.

– Кога е терминът ви? – попита я Робин от любезност.

– Чак през юни. Вие имате ли деца?

– Не – усмихна ѝ се Робин.

– Честно казано това не беше планирано – сподели Хедър със сценичен шепот. – Но е достатъчно само той да ме погледне и вече съм бременна. Но пък кой знае, може да успея да си позволя помощ, ако...

Тя остави изречението недовършено, а Робин се почуди колко ли щяха да спечелят Хедър и Грант от неочакваното си наследство.

След като взеха поръчките, келнерите отново излязоха. Щом вратата се затвори, Йеоман каза:

– И така, както обясних по телефона, надяваме се да се съгласите да предприемете разследване от наше име. Ние – той посочи себе си и Елгар – ще бъдем вашите клиенти и ще поемем разноските, но решихме, че е редно днес и Грант да присъства като най-близък роднина на Еди. Ричард, би ли искал да...