– Когато филмът премина в Нефликс, Аномия оркестрира хейтърски кампании срещу дублиращите актьори и аниматорите. Няколко души напуснаха заради тормоза срещу тях онлайн, подклаждан от Аномия. Като бранд Мастиленочерно сърце вече започва да се прочува не единствено сам по себе си, а и с агресивността на феновете спрямо него. Никой не иска творбата да се превърне в синоним на токсична онлайн култура, но се боя, че натам вървят нещата, ако не се промени нещо.
– И това е жалко – добави Елгар, – тъй като имаме големи надежди за филмовата адаптация. Планираме съчетание от игрално кино и компютърно генерирани образи. Готическа любовна история, примесена с черна комедия със забавни герои.
На Робин последната фраза ѝ се стори като взета директно от рекламно комюнике.
– Предполагам – обади се тя, – че „Мавърик“ ще придобият правата да продуцират дигитални игри, ако се осъществи сделката за филма, така ли е?
– Улучихте право в целта, госпожице Елакот – усмихна се сухо Елгар. – За играта на Аномия ще се появи сериозна конкуренция, когато получим въпросните права. Според нас това е основната причина той да е решен да предотврати превръщането на анимацията в игрален филм.
– Знае ли някой от вас откъде на Блей му е дошла идеята, че Еди е Аномия? – попита Страйк.
Йеоман въздъхна.
– Някой му е занесъл досие с предполагаеми доказателства. Още не съм имал възможност да разговарям с Джош и само това знам, но... Той доста злоупотребява с канабис и алкохол. Към края отношенията им с Еди бяха силно влошени, имаше твърде много огорчение, язвителност и параноя. Надали му е било нужно много убеждаване, че Еди не му мисли доброто.
– Агенцията ви е отказала да поеме случая на Еди, защото не се занимавате с киберразследвания, така ли е? – обърна се Елгар към Робин.
– И също защото по това време бяхме напълно ангажирани – обясни Робин.
– Ами тогава е редно да знаете, че заинтересованите страни, представени на тази маса, кажи-речи са изчерпали случая откъм киберразследване – заяви Елгар.
– Наистина ли? – учуди се Страйк.
– Да. Всички ние действахме независимо – каза Йеоман – и едва след смъртта на Еди натрупахме информация. Грант...
– Да, мой добър приятел проучва този Аномия през последните няколко седмици – обади се Грант с ново агресивно вирване на брадичката си. – Лен ръководи фирма за киберсигурност. Знаем се от Оман. Лен твърди, че тази игра на Аномия е защитена много професионално. Изобщо не е могъл да установи кой стои зад нея.
– Нека изясним нещо – намеси се Робин. – Има двама души, признати за автори на въпросната игра, не е ли така? Не е само Аномия.
– Така е, да – отвърна Йеоман. – Другият нарича себе си Морхаус.
– Всъщност са един и същ човек – с непоколебима увереност отсече Хедър. – Следих ги онлайн. Един и същ човек са.
– Може би... не знам – отвърна тактично Йеоман. – Морхаус, ако е действителна личност, не се изявява много. Рядко пуска постове и доколкото знам, не е преследвал Еди. Аномия е онзи, придобил власт сред базата фенове, и повечето приписват на него заслугите за играта.
– И вие двамата също сте се опитвали да проучите Аномия онлайн? – попита Страйк, като местеше поглед между Йеоман и Елгар.
– Да – отвърна Елгар. – Приближавахме се към сделка и негативните настройки сред феновете започваха да пораждат тревога у нас. Аномия по-конкретно изстрелваше отровна смесица от факти и измислици.
– Известни са му неща, които не се е предполагало да знае? – поиска да уточни Робин.
– Именно – потвърди Елгар. – Просто разни случайни подробности, нищо чак толкова съществено, но достатъчно да ме накара да се зачудя дали не съм подслонил Аномия в нашата студия. Обърнах се към фирма за киберразследвания, която бяхме използвали преди, за да установи откъде идва изтичането на информация от нас. И те не постигнаха по-голям успех от контакта на Грант. Аномия и Морхаус много успешно защитават себе си и играта си. Всъщност хората ми смятат, че те изобщо не са аматьори, на каквито се преструват онлайн. Но поне се успокоихме, че Аномия не пуска постове вътре от компанията, което все е нещо.
– Аномия и Морхаус твърдят, че са обикновени фенове, нали? – попита Робин.
– Да, предполага се, че са млади, макар никога изрично да не са уточнявали възрастта си, доколкото знам – каза Йеоман. – Също така всички говорят за тях като за мъже, макар да е очевидно, че и в това няма как да сме сигурни.
– Ти също ли се опита да установиш кой е Аномия, Алан? – обърна се Страйк към агента.
– Да, опитах се – кимна Йеоман. – Не казах на Еди, не исках напразно да събуждам надеждите ѝ. Съветвах я да игнорира Аномия. Тя влезе в разговор с него няколко пъти в Туитър и това не помогна, всъщност стана по-зле. Но едно е да съветваш клиент да игнорира социалните медии, а съвсем друго да го убедиш да го направи. И така, преди шест месеца помолих човек от агенцията ми да направи каквото може. Бенджамин е поел цялата ни кибер-сигурност, истински вундеркинд е. Той проучи как се ръководи играта на Аномия, дори, между нас казано, се опита да преодолее защитата ѝ, да хакне акаунта на администратора и да влезе в канала на модераторите, но доникъде не стигна. Както каза Грант, този, който е създал играта, е много умен.